Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 316

Над Арвин пада сянка — сянка, която го изпълва с тежка вина. Той изпъшква леко и се мръщи при мириса на кучешки дъх. Бастиън го подушва любопитно, а сетне се прозява, демонстрирайки останки от зъби и лиги.

— Мърсър — казва Поли Крадъл, — ако нямаш против…

Мърсър се изправя и излиза навън, откъдето се връща с тежък стъклен буркан или дамаджана, пълна с червеникава течност.

— Отлично — казва Поли Крадъл, — сега, когато мистър Титуисъл е при нас, няма нужда да изпитваме скрупули, че говорим зад гърба му… — тя посочва течността. — Макар да се боя, че е твърде трудно да се каже в коя посока гледа в момента.

Арвин Камърбанд се взира в буркана. Няма начин това да е Родни Титуисъл. Тези хора не биха сторили подобно зло. Почти сигурен е. И все пак анализът на Поли Крадъл е убедителен. Както и инструментите на масата пред него.

Тишината се сгъстява, докато той умува по въпроса.

— Не — обажда се Джо Спорк внезапно. — Това не съм аз. Не сме ние.

Поли Крадъл го поглежда.

— Това… — той посочва принадлежностите. — Това са те. Не ние.

Поли Крадъл кима.

— Добре.

Джо оставя кучето и поглежда Арвин в очите.

— Арвин — казва му той, — бурканът е пълен с карантии. Мисля, че онова там има грозде. Няма да ти източим кръвта до смърт или да те пъхнем в мелачка.

— Нито пък ще те изям — намесва се Сисъли Фоулбъри, но не е много успокояваща.

— Точно така — съгласява се Джо Спорк, — макар че Аби е направила много голям залог, че заради случилото се с Гриф ще те сплескам от бой.

— А аз казах, че ще купя дъската — обажда се решително сестра Хариет.

— Но, Арвин, слушай сега. Трябва да осъзнаеш, че се случва катастрофа. Имам предвид кървав кошмар. Виж само какво става. Ръскинитите са чудовища. Плашат професионални бандити, което звучи направо чудесно, докато не си спомниш, че по идея следва да си на страната на ангелите. Вие имате лагери за мъчения в провинцията — имате затвори без съдебни дела. Бон Пери работи за вас! И не ми казвай, че резултатите оправдана! средствата, понеже не е така. Никога няма да стигнем до края. Винаги се стига само до още средства. Такъв е светът, в който живеем. Освен ако Еди Банистър не се окаже права, тогава Шем Шем Циен копнее да сложи край на света, в който случай виж пункт първи…

Арвин Камърбанд диша дълбоко — вдишай, издишай, вдишай, издишай — и разглежда душата си. Хрумва му, че търсенето на истината, на познанието, извършвано от Родни Титуисъл, би било безмислено, ако човек може да чуе истината при изговарянето й и да я познае, и тя да е несъмнена, поне по човешките мерки.

— Може ли да пийна чаша чай? — пита той.

— Ще ти сваря пресен — обявява Хариет Спорк, — Започвай да пееш.

Хм. Няма да бъде напълно неразумно при това положение да се пазари за освобождаването си срещу важна информация. Има обаче и нещо друго — Арвин Камърбанд счита за все потрудно да потисне глозгащото го притеснение, че тези хора знаят за случващото се повече от него самия. Родни е бил водещата фигура на случая с „Машината за ангели“. Родни е много решителен и напълно безмилостен. Но сред недостатъците му може да се броят например твърдостта и липсата на милост, заради които понякога пропуска неща, които са сложни и изискват човечност. Така че Арвин Камърбанд казва: