Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 282

— Почти те докопах.

Той се усмихва.

— Не.

Опиумният хан пристъпва напред отново, със същата безгрижна лекота, и Еди се завърта да го посрещне с разперени ръце. Краката й едва докосват земята, а на лицето й е изписана спокойна и уверена усмивка.

Дланите й похлупват тези на Шем Шем Циен, малкият нож отбива острието на меча и с това в последния момент изменя траекторията му, а старицата се усуква надолу и настрани: яма араши. Двамата са едно цяло.

Шем Шем Циен полита във въздуха и тупва по гръб. Еди го следва, хванала меча, за да смъкне острието близо до гърлото му, но Опиумният хан сменя хватката си и не освобождава оръжието. Удържа я и се усмихва право нагоре в очите й.

Яма араши си има ограничения, капитан Банистър — казва той почти сърдечно.

— Така ли? — изръмжава Еди.

— Да. Работи срещу мечове. Не върши работа срещу пистолет.

Щом прозрението я озарява, старицата сваля поглед надолу и вижда другата му ръка притисната в гърдите й, дулото на малък пистолет почива в ребрата.

— Грижете се за Бастиън, моля — казва Еди спокойно на присъстващите като цяло. — Не се справя добре самичък. И съм сигурна, че ви казах да се махате. Младите днес… — След това отново поглежда врага си. — Смяташ, че си спечелил, така ли? Но всъщност си загазил сериозно, глупак такъв.

Шем Шем Циен вдига вежда и дръпва спусъка. Гърбът на Еди Банистър избухва внезапно, тясна дупка сипе кост и кръв. Старицата потръпва цялата и после умира, рухва на земята в парцали и кръв.

За миг цари тишина, като в края на музикално изпълнение. След това кучето Бастиън вперва розовите си, невиждащи очи в Опиумния хан и в гърдите му изклокочва сухо ръмжене. Мой си, стари приятелю. Мой.

Шем Шем Циен се изправя на крака.

— О, мистър Спорк. Колко глупаво от ваша страна да довлечете стари спомени на новото ни поприще. Стара чанта. Наистина не е редно. Не следва да се изненадвам. Не си поплюваш… — той посочва насиненото си чело с бледожълтата следа от удар.

Джо Спорк само го гледа. Да. Брадата, дивият поглед, рошавата коса — всичко е изчезнало, заместил ги е този гъвкав и страховит човек.

— Вон Пери — казва му той.

Противникът му поклаща глава:

— Не. Аз съм Шем Шем Циен. Човекът-запис. Вон Пери е мъртъв. Палто, което нося. Съсъд от плът, който обитавам. Аватар, ако щеш… — Той се усмихва. — Ако не се каниш да бягаш — а се боя, че капитан Банистър беше напълно права да твърди, че следва да го сториш, — нека ти разкажа една история. За разлика от последната, с която ти завъртях главата и която, разбира се, беше напълно измислена, тази е истинска. Тя, Джошуа Спорк, е за прераждането на живия бог — така че можеш спокойно да я сметнеш за нов библейски завет.