Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 281

Накрая вече почти пищи и дърпа спусъка.

Шем Шем Циен — Вон Пери — Брат Шеймъс — изскача от креслото си с невъзможна грациозност и оставя куршума да прелети над рамото му и да се забие в стената. Ако наистина е стар, то това е странен, нов вид старост — змийски, в който костите се стопяват и се превръщат в мускули, а крехкостта преминава в жилавост. Той замахва с ръка, измъква тясно острие — съща лента на гимнастичка — и се втурва напред като продължение на същото смущаващо движение, острието е щрих от светлина, който замахва насам-натам срещу Джо, Поли, Мърсър, Еди, наоколо и обратно, все по-близо, а ханът се отклонява от линията на прицела на Еди, сякаш оръжието й е същинско дълго, тежко копие и той може да избегне неговия връх. Иззад него прииждат и ръскинитите, птицеподобни сенки, поклащащи се в колона със странни, неумели, съвършени стъпки.

Еди Банистър, чиито възлести пръсти натискат болезнено бавно спусъка, стреля пак, пак пропуска и после използва спусковата скоба на пистолета, за да отклони острието покрай рамото си, и забива кокалестия си хълбок в слабините на врага. Шеймъс се олюлява, размърдва рамене като жонгльор, който мести топка, и предпазителят на меча му остро я чуква по пръстите. Револверът излита на пода. Двамата се разделят и се премерват с погледи. Еди премества тежестта си на разположения отзад крак, завърта хълбоци. Някъде в нея се чува изпукване на става и тя простенва. Шем Шем Циен с лекота сменя позата си и издишва.

След миг на пълна неподвижност той се усмихва доволно и казва:

— Да. Между нас всичко е приключило.

— Бягайте! — провиква се през рамо Еди, понечва да подаде кучето, както си е в чантата, на Поли Крадъл, бърка за момент вътре и после явно си променя намеренията.

Поли не отклонява очи от меча.

— Ами ти?

— Аз оставам.

— Можем да…

— Не, не можем. Не забелязваш ли какво става? Той се забавлява. По-добър е от мен. Винаги ме е превъзхождал, а сега е и по-млад и пъргав. Просто бягай, момиче. Вземи младежа. Дайте всичко от себе си.

— Еди…

— Имаш каквото ти трябва. Aglceca. — Тя се ухилва. — А сега върви!

— Те няма да ни оставят да…

— Разбира се, че ще ви оставят. Това е крачка по неговия път към божествеността. Не е… достатъчно легендарно, ако просто ви покоси. На него му е нужен драматизъм. Каноничен! — обяснява им Еди. — Той ви пази за по-късно. Но аз… аз съм стара новина. Остаряла и износена. И… време е. Мога да го задържа. Останалото зависи от вас.

Тя бутва кучето в ръцете на Поли, след това се обръща, разтърсва леко китки и простенва. Позволява си суха призрачна усмивчица и застива в очакване. Без да се обръща, повтаря:

— Вървете.

Шем Шем Циен вдига меча над главата си.

Бастиън надава слаб вой в обятията на Поли, но съпротивата му е изчерпана докрай — останала му е само стара, дълбока до костите мъка, твърде голяма за едно малко куче.

Еди пристъпва напред, плавно и решително. Малки крачки, идеално преценени. Гърбът й е прав, ръцете — вдигнати като на училищен директор, който дирижира оркестър. Пак пристъпва и върхът на меча се плъзва покрай нея, сякаш противникът просто не е доразбрал как се борави с него. Тя се завърта и дланта й се изстрелва към дръжката на оръжието, но улучва само въздуха. Разделят се, отново на разстояние. Еди се усмихва и махва с ръка. Блесва кръгче светлина — полумесец от метал. Шем Шем Циен поглежда към бедрото си и открива празна кания. Старицата разтваря другата си ръка и оставя няколко косъма да полетят във въздуха.