Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 280

— Боб? — прошепва в тъмното.

Някъде отвътре се разнасят гласове, долавя се присъствие, но не следва отговор. Еди се тътри напред, Бастиън душка възбудено от чантата й.

— Сисъли? — подвиква Джо.

— Тук съм — обажда се хриплив глас.

Джо Спорк се усмихва и почти на бегом нахлува в читалнята.

Сисъли Фоулбъри седи на обичайното си място на дългата централна маса, обградена с листове на голяма купчина от хаос и съгласие. Сред хартиите са захвърлени два чифта фалшиви челюсти заедно с контейнер за трети и чиния дъвчащи бонбони. Сисъли изглежда уморена и състарена, и се усмихва леко на Джо, а после поглежда към грамадния, дружелюбен пън в камината. Оттам лъха мирис на изгоряло дърво и дим а припукващите пламъци придават на залата средновековен вид Джо се усмихва — на нея, на мястото, тъй далеч от бялата стая на „Щастливите декари“.

Вратата едва се е затворила зад гърба им, когато кучето Бастиън започва да вие.

— Съжалявам, Споркче — казва жалостиво Сисъли и вдигна очи. — Той пристигна преди пет минутки.

Боб Фоулбъри я хваща за ръката, но не успява изобщо да вдигне глава, толкова е голям срамът му.

— Добър вечер — обажда се мек глас от креслото пред огъня. — Толкова се радвам, че сме се събрали тук!

Джо Спорк се взира в суровото лице и пещероподобните очи срещу себе си. Буйната брада сега е подкастрена плътно по брадичката в сурова, достойна за велик везир прическа, на едното слепоочие на мъжа има прясна, пурпурна синина, а от двете му страни се полюляват закачулени, безлики фигури.

Вон Пери.

Еди Банистър изръмжава:

— Ти! — И посяга към оръжието си.

XV

Ограниченията на яма араши;

Човекът-запис;

Най-оранжевото място в Англия

— Здравей, Джо — казва Вон Пери приветливо. — Капитан Банистър!

Ръскинитите до него трепват при споменаването на това име и единият пристъпва леко напред. Другите се скриват зад гърба му. Пери протяга ръка на нивото на гърдите и монасите спират.

— Много съжалявам, че не бях съвсем честен с теб, Джоузеф — споделя Пери кротко. Гласът му е различен, окастрен от дружелюбния акцент от западните краища. Сега е по-басов, по-изискан, по-убедителен. Глас, с който се изричат богохулства и се разкриват тайни. — Името ми — истинското, което най-точно съответства на ясното описание на историята ми — е хайгюл-хан Шем Шем Циен Сиким, от държавата Адех Сиким. Бях войник и учен, и император на крадци. Подир това съм ставал монарх, сетне бежанец, но винаги — винаги! — съм вървял по пътя към същинското величие. Този процес не може да бъде спрян. Понеже, когато свърша, той винаги ще е бил неизбежен. Аз самият съм тавтология.

Еди насочва оръжието право към него и казва:

— Ти си мъртъв. Труп си още преди да умреш напълно, освен това си и стар. Не може да си тук, не си — не си! — млад и… ми! Не е възможно!