Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 269

Джо се колебае. Част от него храни естествен стремеж да остане и да помогне на мистър Ординъри. Вярно, причинил му е наистина ужасни неща и очевидно е пълно копеле, но никой не заслужава онова, което се случва на инквизитора. При други обстоятелства Джо с радост би го сритал в чатала или, да речем, ще му строши ченето. Това му се струва удачно изливане на личните чувства. Но Вон Пери според популярните слухове и по мнението на Били Френд всъщност не е човешко същество. По-скоро е нещо съвсем различно, надянало чувал от кожа и самодоволство. А в човешката същност на Джо и мистър Ординъри, колкото и да е разредена, все има нещо общо. Майсторът не желае да чувства подобна връзка с Вон Пери, носителя на Писъците, който скубе уши за удоволствие.

При все това връзка има. Усеща свирепо родство с него — заради хитростта му, заради близостта му с ужаса. Пери обитава този свят — този нов свят на професионално мъчение и тъмни тайни, заради които мнозина са паднали жертва — много по-елегантно, отколкото Джо Часовникаря. За него битието има смисъл. Той се чувства у дома — по начин, невъзможен за Джо. Вон Пери принадлежи на това място и не се бои. Това е качество, на което Джо наистина завижда. През целия си живот се е страхувал от едно или друго — допреди няколко часа, когато го сполетя прозрение и разби носа на мистър Ординъри.

Сега отново се бои. Ужасно се страхува от Вон Пери. Напълно разумно усещане. В момента Пери е кошмарен торбалан, машина за убийства от предградията с изумителен усет към страшното — и ето го на, в ярък техниколор, цеди лицето на човек между извитите си пръсти и има кръв по обувките. Дори ако Джо би искал да спори с него, няма да успее. Пери ще го убие.

А може би не.

Джо отново размърдва рамене, за момент омагьосан от самата мисъл. Би могъл с вик да налети на бой. Той е едър, а Пери не е. Открива, че не му пука какво ще стане. Светът е изкривен. Всъщност това е светът на Пери. Вон Пери има смисъл в свят, където е възможно случилото се с Джо Спорк. Виж, милият часовникар — ето един човек, който не разбира как цъкат нещата. Той си е такъв, подчинява се на закона. Никога не си е представял, че законът няма да му се подчини на свой ред.

Може с вик да налети на бой и да се случи какво ли не. Току-виж унищожи Пери, с което светът ще стане много по-добър — или пък ще умре и ще си реши проблемите веднъж завинаги.

Вон Пери го поглежда и се ухилва.

— Няма да го направиш, нали? — казва и клати глава. — Какво искаш, момче? Какво е нужно, за да те изкара оттук?

— Не знам. Мислех си, че може да имаш повече разум от мен.

Пери за миг ококорва очи в знак на изненада.

— Хм, да, такива неща не чувам често. Предполагам си прав обаче. Трябва да оставя този човек на мира, преди да му навредя сериозно и да съжалявам. Води ме.

След неочаквания изблик на сантименталност той избутва Джо от стаята, като оставя мистър Ординъри да пъшка от облекчение и ужас на пода.