Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 261

Така се прави.

Мъжът в ковчега започва да вие — невероятно силен, притеснителен рев. Зашеметяват го с електрошок — което е напълно безполезно, понеже и бездруго е здраво вързан — и той започва да се дави. Миг по-късно полилавява и губи съзнание, налага се да повикат спасителен екип. Когато успяват да го реанимират той небрежно издира лицето на една сестра. Очите му сияят ярки и сърдити. Открива Джо.

Въпрос на фокус е, осъзнава часовникарят. На интензивност. Матю несъмнено е притежавал тази способност, но така и не е позволил на сина си да види, понеже се използва само за спешни случаи, а в света на Матю — поне във версията, за която е позволил на сина си да опознае — извънредните ситуации са забранени: всичко, което се случва, става в името на напредъка на Дома на Спорк. Но когато гърбът ти е опрян в стената и ножът е в някой друг, в крайна сметка решението е просто: Не те са чудовището. Аз съм.

Човек не може да мисли само за последиците. Всяка секунда е край сама по себе си. Така се прави.

Санитарите успяват да победят мъжа в ковчега, а той се смее през цялото време. Джо внезапно осъзнава какво се е случило току-що.

Имал е урок.

Взира се в дивите, гневни очи и усеща топлината на другарството. После санитарите измъкват мъжа в ковчега от стаята.

— Накъде върви светът! — обажда се със съжаление мистър Ординъри иззад гърба на Джо. — Ти май си намери нов приятел.

— Луд човек. Не знам как се казва.

— Така ли?

— Точно така.

Мистър Ординъри се замисля. Отбелязва:

— Хъм.

А след това времето за почивка свършва.

— Исках лично да ти го покажа — казва мистър Ординъри, понеже нося цялата отговорност за него. Наложи се да поработя старателно, за да се сдобия с него. Никой няма да дойде да те търси.

Писмото е съвсем обикновено, написано на скъпа хартия, ддресирано е до Джо посредством Родни Титуисъл.

* * *

Драги мистър Спорк,

Със съжаление ви информираме, че поради замесването ви в дейност във вреда на интересите на Обединеното кралство, по-точно в терористични убийства на различни личности и съпътстващи престъпления — вече не можем да ви представляваме. Считано от този момент защитата на „Крадъл Нобълуайт “ е оттеглена от вас и се надяваме да уредите последващата сметка за услугите ни в рамките на идните 28 дни.

Искрено ваш:

Мърсър Крадъл

* * *

Има послепис с ужасния почерк на Мърсър:

Съжалявам, Джо. Оказва се, че те удрят по-силно от нас.

* * *

Писмото е подписано от всички партньори.

Мистър Ординъри се усмихва:

— Има и писмо от майка ти.

Изглежда смята, че това е победа от негова страна, което показва приятна липса на информация за Хариет.

* * *

Оставят вратата към килията на Джо отключена. Той тръгва към нея умислен. Лъч светлина го примамва и всеки момент ще чуе гласа на Мърсър. Всичко е измама. Той е свободен.

Когато стъпва с крак на пода на килията, все едно е стъпил върху гвоздеи, само дето усеща болката през цялото си тяло. Отскача обратно назад в килията и вратата се хлопва.

Пак се отваря, но той не си дава труда да мине през нея. Осъзнава миг по-късно, че са го дресирали сам да се затваря.