Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 260
Ник Харкауей
Поставят мъжа в ковчег до прозореца, така че нещастникът да вижда цветята и той издава стържещо гъргорене, което Джо по някое време разпознава като любезен поздрав „Добро утро“.
След малко карат Джо да застане пред ковчега. От човека вътре се виждат само едно кафяво и едно синьо око, които отвръщат немигащи на погледа му. Майсторът осъзнава, че на затворника вероятно не му се случва да гледа лицата на хората твърде дълго. Прехвърля поглед над ковчега и забелязва, че мистър Ординъри го гледа напрегнато и прочита предупреждението: „Има и по-лоши места, отколкото онова, на което си, драги“.
— Здравейте! — казва той на пленника, — аз се наричам Джо. А вие?
За момент се чуди защо всички му се смеят, дори мъжът ковчега.
Не го връщат обратно в килията му. Той усеща как малката стая зад гърба си, не особено по-голяма от тялото му, очаква да го прегърне отново. Взира се в бялата светлина от прозорците и я запомня наизуст.
Играе табла с онзи от ковчега. Налага се да използват електронна дъска. Мъжът в кутията има дистанционно — също като тези, които използват парализираните. Един от пръстите му е свободен да оперира с малък джойстик, само за по едно цъкване. Напред. Настрани. Напред. Настрани. Очевидно джойстикът не мести по диагонал.
Джо печели. В последния момент обаче онзи в ковчега го уплашва до смърт с един разбеснял се цар. Той заплашва, вдъхва страх и пъди часовникаря от позицията му, като само със заплаха и нищо повече залавя няколко пула, преди Джо да успее да му прегради пътя. Насред пуловете царят не е пленен. По-скоро е заобиколен от мишени.
Мъжът в ковчега мърмори нещо около запушалката в устата си. Трудно е да се дешифрира. Той се зъби и дъвче предмета в устата си, изпъва устни. Блести слюнка. Повтаря репликата си.
— Така се прави!
После се разсмива.
Когато Джо пита защо просто не оставят онзи в ковчега да изказва нарежданията си, всички отново се разсмиват. Висок санитар си навива ръкава и му показва белега си — дълга бледа ивица разкъсана плът. Не изглежда да се притеснява от мъжа в ковчега. Явно смята, че всички те са замесени в една и съща каша. Пленникът му гъргори сърдечно.
По някое време носят на Джо ядене. Хранят го, понеже трепери прекалено силно, за да се справи сам. Докато се занимават с това, друг санитар тъпче венозно пленника в ковчега. В един момент допуска грешка и с по-свободната си заради джойстика ръката затворникът отваря дълга, дълбока цепнатина на бузата на санитаря. Ръмжи доволно. Говорът му е завален, но му се разбира ясно.
