Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 258

Мамка му, мамка му, мамка му.

Ако барабанът е в Джо, то той не го знае. Ако похитителите му са го взели, когато са нападнали склада, също не го знае. Следователно е скрит. И, разбира се, е скрит от Дениъл точно за миг на крайна нужда. Твърде добре е скрит. Може да е сред загубените вещи на Дениъл. Може Матю, без да знае, да е продал ключа за запалването на най-опасния обект в света на цената на едно хапване в „Секонис“.

По дяволите.

Тед Шолт продължава да бръщолеви:

— Но Шеймъс просто иска да научи докъде е. Да научи дали е спечелил, или е загубил. Глупостта е симптом на огромна сила, така казват… — И додава: — Трябва да го спреш. Непременно! Върви на „Лъвлейс“. Там, където я оставих.

— Не ми казвай, Тед. Не тук. Не мога да пазя тайна от тях…

Те ще ми я измъкнат. Онова, което не са измъкнали от теб, ще им дам аз. Не мога да го опазя.

Шолт се взира право в него — през него — с луди лукави очи, които за момент проблясват в мрака. Вдига глава и нещо се разпорва меко в корема му, нещо строшено. Той изръмжава:

— Напротив, можеш! Трябва!

Той се кани да издаде тайната, няма съмнение.

Джо извива шия и Шолт прошепва право в ухото му, почти без да издава и звук.

— Тя е под хълма на Станция X… — и се отпуска.

Джо поклаща глава, облекчен.

— Тед, не знам къде е това.

— Има го в публичния регистър. Неясно, но просто. Не… слушай! Мога да ти кажа как… застани на кутията и виж хълма, надзърни в тунела в мрака. Отвори вратата с рождения ден на Лизи. И си вътре. А сега! Объркай всичко в главата си. Смеси буквите и запомни хаоса. Кажи го: Матроната се крие. Окото на народа. Бог грешника проводи и пак ще се зарие. Виждаш ли? Така можеш винаги да решаваш дали да го кажеш на глас. Можеш да го пищиш, ако се налага. Изкрещи отговора срещу тях и нека сами се оправят. Кажи им истината, но я скрий от тях. Длъжен си, Джо! Длъжен! — Той хъхри и затваря здраво очи. — Всичко е там. Прави каквото щеш. Но го спри!

Тед пъшка и се върти, и от него се разнасят още припуквания. Джо се чуди дали, ако се разблъска по вратата и обещае да говори, мъчителите им може да доведат лекар.

Вероятно не.

Така че вместо това лъже милостиво:

— Ще го направя, Тед. Ще успея.

* * *

По-нататък, когато използват водата, Джо умира за две минути и осемнай-сет секунди.

Водата тече по лицето му студена и освежаваща, но има вкус на сол и химикали. Тя е специална смес, обяснява мистър Ординъри, за намаляване на риска от фатални случки. Докато пълни дробовете му, Джо си мисли, логично, че надали върши особено добра работа.

Започва да се дави. Един от ръскинитите е застанал плътно до него и се вслушва в хриповете му. Съществото върти глава, за да чуе по-добре плискането на вода в дробовете му. Има опит. То е майстор. Може да познае по звука, който тялото издава, кога е време да спре.

Джо се чуди кога е спрял да мисли за ръскинитите като за хора. Чуди се и дали изобщо те го виждат като човек.

Искрица в него не се сдържа да не отбележи, че наскоро не са му задавали никакви въпроси. Може и да не възнамеряват да го правят. Може просто да се канят да го убият.