Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 257
Ник Харкауей
Мистър Ординъри се усмихва.
Вместо да върнат Джо в кутията (той се бори със себе си, за да избегне да я определи като „у дома“), го слагат в друга стая, точно до нея. Вътре има човек, който мирише на гумени ботуши, тиня и водорасли, а тялото му е сбор от изгаряния и белези.
— Стигнахме до бръшляна — казва Тед Шолт.
Джо гледа надолу към посребрената му глава и към мъжа, за когото подозира, че умира, и изпитва силно усещане за близко познанство.
* * *
Сторили са нещо странно на Тед Шолт, нещо необичайно и хитроумно, и наистина ужасно. Той трепери — но не като човек, на когото му е студено или е уморен, или го е страх. Трепери, все едно мускулите му се отлепят от костите, и кожата му изглежда една такава разтегната, като че тлъстините в тялото му се стичат на места, на които не следва да бъдат.
— Бръшлян отвътре — казва дрезгаво Шолт. Очите му се лутат, но не откриват нищо и Джо осъзнава, че той не може да вижда. — Бръшлян в кръвта. Главата на Тед е пълна и той е глупак, Господ е измислица в дяволското царство…
— Аз съм, Тед — казва му тихичко Джо.
Няма нужда да се крещи. Двамата са притиснати един в друг като любовници. Могат да се сдобият с нещо, наподобяващо уединение, само ако единият от тях се изправи. — Спорк Тиктакчев.
— Не бива да допускаш да си изпълни плана — казва неясно Тед. Опитва се да надигне торса чрез напън на стомашните си мускули и се чува звук като от разпаряне. Той простенва.
— Тед… не мисля, че мога да сторя нещо. Не знам какво става.
— Брат Шеймъс. Машината на Франки.
— Да, но не знам какво значи това. Не знам какво искат от мен. Не знам нищо. Аз съм просто идиотът, който завъртя ключа. Ти беше там, Тед.
Шолт се опитва да заговори, а после изпищява отново и този път, когато извива гръб, той изпуква, сякаш костите му се трошат.
— Какво ли вагонче тегли машината на Франки? Науката има много лица и всяка уста шепне на света по различен начин. Франки я няма, острието й ще сече във всички посоки. Чии ръце държат ножа? Шеймъс, разбира се. Винаги Шеймъс. Копелета… — той потреперва и Джо усеща как нещо мърда в тялото на Пазителя — нещо, което дълбоко вкоренени инстинкти намекват, че трябва да си стои на едно място.
— Тед, моля те. Не мърдай.
— Тя каза, че това е спасението. Каза, че твърде много истина ни превръща в лед и ще се строшим, така че го е настроила съвършено. Но Шеймъс… той иска нещо повече. Иска да се равнява с Бога. Да пренастрои машината. Да види цялата истина наведнъж. Той ще убие света. Само че не може да го направи без калибрационния барабан, а той не е в него, нали? Разбира се, че не е. Понеже Франки не беше идиот. Тя го даде на някой, на когото може да има доверие.
Дениъл — и следователно Джо.