Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 233

Записът свършва, а иглата подскача по най-вътрешната пътечка в неравен кръговрат.

* * *

Когато записът на Франки свършва, Джо се обляга на стола си и се оглежда. Мърсър Крадъл е седнал на пода като Буда — неочаквано гъвкава законодателна статуя от камък с кръстосани крака и притворени в размисъл очи. Бетанитата са се настанили в еднакви пози на дивана зад него — малко неуверени, понеже не са успели да го натикат в удобно кресло и определено им е странно да седят над шефа си. Поли се е настанила до Джо и държи на стъклена дъска лист хартия, готова да си води бележки с мек молив.

— Следващата — казва тихо Мърсър, преди Джо да успее да се почуди на глас дали в колекцията има нещо стойностно.

Поли избира следващата плоча и този път гласът от нея не е дистанциран и меланхоличен, а преизпълнен с болка и ужас.

Всички са мъртви и ги убих аз. Вече съм убийца! Да, такава съм. Не казвай, че не е моя вината. Аз построих машината, о, с такива грандиозни намерения! Спасявах ни всички! Но някак си съм сбъркала, Дениъл. Аз. Нещо съм сбъркала, влакът спря в Уиститиел и те са мъртви, и даже по-лошо от мъртви, и нямам представа как оживях, не би трябвало, а Еди дойде да ме спаси.

Искам да вярвам, че е бил той. Шем Шем Циен, като в стар лош сън, дошъл да троши машините ми и да натиска копчета. Но той не беше тук, Дениъл. Аз го направих сама. Убих много хора и сега ще ме затворят и машината никого няма да се роди, освен ако не успея да намеря път сама.

Не искам да съм сама, Дениъл. Пращам ти нещо. Трябва да го скриеш. Никой не бива да го вижда, понеже то е смъртта; смърт, от която никой не е умирал, докато не се появих аз. Смърт поради съдба, чрез кристализация, по неизбежост. Убих душите на съратниците си и оставих телата ш живи. В историята на човешкия живот никога не е имало човек тъй мъртъв, както са те.

Аз съм най-голямата убийца, която се е появявала някога.

След тези думи Франки плаче до края на записа.

* * *

Почти с нежелание Мърсър изключва записа. Припук, щрак. Фсст, шшшж. Припук. Щрак. След ужасяващия кошмар на признанието белият шум е почти успокоителен. Тримата се вслушват известно време. Накрая Мърсър вади друга плоча от чантата и я слага на грамофона. Гласът е по-стар и, благодаря ти Господи, ужасът се е разсеял, макар че го е заместило дълбоко до кост съжаление, кондензирана мъка, която никога няма да си отиде.

Признавам, мислех, че си идиот. Да, Дениъл, знам, никога не си ми давал причини, а аз съм нетърпелива и стара чанта. Такава съм, каквато съм и каквато животът ме е направил. Старая се да бъда по-добра.

Ти беше прав. Направих машината толкова силна, че да покрие голям район, и това я направи твърде мощна за отделния ум.

Пауза.

Вече знам какво е решението. Как да го накарам да сработи. Знаех го още докато се случваше катастрофата, но тогава беше твърде късно. Отговорът е да се ретранслира. Да се образува грамадна мрежа, така че сигналът да е достатъчно слаб и все пак да опасва света.