Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 221

Появи се някакъв сержант, завъртя пъргаво брадатия в обратна посока и му сгъна ръцете на гърдите, уви го в меча прегръдка и го експедира в посока на камиона. Двама едри редници сториха същото с останалите.

Еди привика сержанта при себе си.

— Колко такива има?

— Близко са до хиляда, но няма да ги спасяваме всичките — отвърна той, вперил поглед в нея, за да е сигурен, че го разбира. — Към половината са мъртви, преди да се доберем дотам. Най-често откриваме, че все още правят онова, което са правили, когато се е случило. Заклещили са се в рутината. В повечето случаи не е проблем. Адски е гадно, но не е страшно. Но някои са… хм. Има един краварник по пътя за Трегърнау. Фермерът е клал телета. Изклал ги е всичките, докато стигнем дотам. Върнал се в краварника и просто продължил със същото… — Той замълча, за да провери дали госпожата има нужда от допълнителни обяснения. Нямаше. — Това руско нападение ли е, как смятате? Война ли има?

— Не — отвърна Еди твърдо. — Не, просто инцидент. Химически разлив от контейнеровоз.

Сержантът сбърчи вежди.

— Е, надявам се, че за това ще има обесени.

Франки, какво си сторила?

* * *

„Лъвлейс“ прискърцваше напред-назад в мрака на пещерата на Франки — миниатюрно незначително потрепване на незахранвани, но и неограничени оси. От време на време Еди чуваше нещо, което напомня стъпки, а освен тях и шума, вдиган от нервните войници, които стояха на стража, около влака се чуваше хлебарково шумолене, което не можеше да се определи. В единия край на пътническите вагони самотна крушка присветваше и гаснеше, присветваше и гаснеше…

Пойното пиле изруга тихо и се прекръсти. Еди никога не го беше виждала да прави така. В Н2:А малцина се молеха — бяха виждали твърде много глупави случки за добро или зло. Същият непознат сърбеж гъделичкаше пръстите и на Еди — усещане че това тук е твърде голямо, за да е неин проблем, което беше твърде странно и отчайващо. Трябва да има някой над мен способен да се оправи с това. Но в този момент се намесваше привичният, набран в Н2:А опит — когато нещата се вкиснат, ти си човекът, който идва и поема командването.

— Радио? — попита тя.

Свързочникът на Пойното пиле, Джеспер, поклати глава:

— Пращи повече и от печащо се прасе.

В Лондон Абел Джасмин беше казал на Еди, че Франки би могла все още да е вътре във влака. Дали беше мъртва? Или седеше зад бюрото си със стъклени очи, също като фермерите и рибарите, които Еди беше видяла?

Махна на войниците си — изчакайте тук. Пойното пиле се намръщи и поклати глава. Идваме с теб, Контесо, беше изписано на лицето му. Всички за един, нъл тъй?

— Дайте ми пет минути — каза им Еди. — След това влизайте, но полека, нали разбирате, понеже тези вътре са наши хора, все едно какво е станало.