Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 212
Ник Харкауей
— Още жертви на лъжи. Още милиони!
Облегната на Еди Банистър, Франки изкашляше ужаси и вдишваше въздух, който беше наполовина кал.
* * *
У дома, в апартамента на Еди в Мерилебои, Франки ридаеше, виеше и се взираше в нищото. Германия бе играла неин враг, но Франция я беше предала. Франция беше мъртва за нея! Никога повече нямаше да посети Лувъра. Нямаше да вземе Еди в „Оранжери“ да види водните лилии на Моне. Моне беше копеле и стилът му — доказателство за очен проблем, не за гениалност. Франция не беше раждала гении. Нито един. Нито дори Франки. Франки не беше французойка. Беше хакота и толкова. Щеше да се посвети на работата.
Щеше да работи. Върху Разбиращата машина. Истината трябваше да излезе наяве. Всички щяха да я видят. Светът щеше да стане честен, човечеството — много по-добро. Никакви лъжи, никога вече.
Еди я сложи в леглото и я държа там през по-голямата част от седмицата, и към края Франки вече плачеше на пресекулкн. Еди й купи маслени пастели и хартия от магазин за художници в Рийдинг и французойката скицираше до безкрай лица, които приятелката й не познаваше. Освен това я хвана за ръката и заяви:
— Обичам те!
Не го беше правила преди.
От време на време спираше да скицира и пишеше числа на стената заедно с други символи, каквито Еди не беше виждала — изражение на неща, за кито нямаше имена в говоримия език. Топлена и осветявана от една-единствена намотка електрически реотан, Франки Фосойо рисуваше лицата на любимите си мъртъвци и ги обграждаше с диви, опасни уравнения, които никой друг на Земята не би разбрал. За първи път Еди я чу да говори за своята книга в зловещата летаргия, която я обземаше между маниакалните пристъпи.
Краснописът на Франки беше толкова чепат, че повечето думи представляваха единични букви, следвани от дълги витиевати черти. Еди й донесе чай и я прегърна здраво, и Франки си позволи да я прегръщат. Месец по-късно деляха апартамента, малкото принадлежности на шпионката бяха погребани под натрупаните книги и апарати на французойката. Вечер се гушеха заедно под одеялото и Еди решаваше кръстословици, докато Франки пишеше.
Беше зима и тя царстваше чак до 1948 г.
* * *
Шем Шем Циен не беше загинал в Адех Сиким.
Еди си го знаеше поначало. Беше го забелязала да напуска бойното поле, като остави войниците си да изгорят там, където се и сражаваха. Тя го зърна как се забави за секунда, колкото да убие разпнатия епископ — цепна му корема, така че да умре болезнено, а не бързо. Знаеше също и че последвалата експлозия, за съжаление, не е успяла да отнесе хана в небитието — Абел Джасмин й беше показал докладите, така че да не бъде изненадана и да не се самоиздаде, дори ако го срещне отново. Еди просто реши, че Шем Шем Циен ще бъде зает да възстановява цитаделата си, да ближе раните си и да си търси друг гений