Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 212

— Още жертви на лъжи. Още милиони!

Облегната на Еди Банистър, Франки изкашляше ужаси и вдишваше въздух, който беше наполовина кал.

* * *

У дома, в апартамента на Еди в Мерилебои, Франки ридаеше, виеше и се взираше в нищото. Германия бе играла неин враг, но Франция я беше предала. Франция беше мъртва за нея! Никога повече нямаше да посети Лувъра. Нямаше да вземе Еди в „Оранжери“ да види водните лилии на Моне. Моне беше копеле и стилът му — доказателство за очен проблем, не за гениалност. Франция не беше раждала гении. Нито един. Нито дори Франки. Франки не беше французойка. Беше хакота и толкова. Щеше да се посвети на работата.

Щеше да работи. Върху Разбиращата машина. Истината трябваше да излезе наяве. Всички щяха да я видят. Светът щеше да стане честен, човечеството — много по-добро. Никакви лъжи, никога вече.

Еди я сложи в леглото и я държа там през по-голямата част от седмицата, и към края Франки вече плачеше на пресекулкн. Еди й купи маслени пастели и хартия от магазин за художници в Рийдинг и французойката скицираше до безкрай лица, които приятелката й не познаваше. Освен това я хвана за ръката и заяви:

— Обичам те!

Не го беше правила преди.

От време на време спираше да скицира и пишеше числа на стената заедно с други символи, каквито Еди не беше виждала — изражение на неща, за кито нямаше имена в говоримия език. Топлена и осветявана от една-единствена намотка електрически реотан, Франки Фосойо рисуваше лицата на любимите си мъртъвци и ги обграждаше с диви, опасни уравнения, които никой друг на Земята не би разбрал. За първи път Еди я чу да говори за своята книга в зловещата летаргия, която я обземаше между маниакалните пристъпи.

Ще запиша всичко, също като Мария Кюри! Не само числата. Ще кажа истината. Няма нужда да става по този начин, Еди! Няма! Не се налага да бъдем дребнави и глупави, и слаби. Ще направя книга, каквато никой не е виждал. Книга на чудесата… Книгата на хакотите, ти ще я прочетеш и ще я видиш, и въпреки това няма да повярваш какво съм сторила!

Краснописът на Франки беше толкова чепат, че повечето думи представляваха единични букви, следвани от дълги витиевати черти. Еди й донесе чай и я прегърна здраво, и Франки си позволи да я прегръщат. Месец по-късно деляха апартамента, малкото принадлежности на шпионката бяха погребани под натрупаните книги и апарати на французойката. Вечер се гушеха заедно под одеялото и Еди решаваше кръстословици, докато Франки пишеше.

Беше зима и тя царстваше чак до 1948 г.

* * *

Шем Шем Циен не беше загинал в Адех Сиким.

Еди си го знаеше поначало. Беше го забелязала да напуска бойното поле, като остави войниците си да изгорят там, където се и сражаваха. Тя го зърна как се забави за секунда, колкото да убие разпнатия епископ — цепна му корема, така че да умре болезнено, а не бързо. Знаеше също и че последвалата експлозия, за съжаление, не е успяла да отнесе хана в небитието — Абел Джасмин й беше показал докладите, така че да не бъде изненадана и да не се самоиздаде, дори ако го срещне отново. Еди просто реши, че Шем Шем Циен ще бъде зает да възстановява цитаделата си, да ближе раните си и да си търси друг гений