Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 209

Еди хваща автобуса в Кемдън и го оставя да я отведе до края на маршрута на запад, след това изчаква католическото училище на „Голдмартин Стрийт“ да изплюе учениците и учителите си, еднакво облечени в сиви униформи, така че тя внезапно да се окаже една от групата строги жени, които крачат по широкия тротоар. Ако някой я следи, тя току-що е направила дивота му непоносим и досаден.

В метрото се връща по стъпките си и се насочва към манастира на Хариет Спорк. Рано или късно, убедена е, Джо ще стигне дотам и това е сметка, която ще си направят и враговете.

Любовта кара хората да правят глупости. Това, както осъзнава сега, не означава, че глупостите са погрешни.

* * *

Войната свърши и — както става и след онази преди нея — всички бяха твърде изтощени, за да се зарадват. Хората се усмихваха един на друг не като герои победители, а като замаяни борци на тепиха, с подути от синини очи и с нацепени и разбити усти, които не разбират защо всички им ръкопляскат Вцепенено мълчание се възцари над Европа от Сноудън до Арарат. Еди Банистър — в лицето на капитан Джеймс — получи назначение да съпроводи Франки от Лондон до Кале и до дома на семейството й във френската провинция.

— Ти ли спечели войната за нас? — попита я Еди в мрачното малко спално купе на пътуващия на юг влак.

— Не — каза Франки сериозно. — Бих рекла, че съм отговорна за не повече от няколко процента от възможния изход. Военните не са способни да формулират ясен въпрос. Щом виждат само един начин да свършат дадено нещо, за тях означава, че съществува само този начин. Прекарах шест седмици да се мъча над проблем със сонара, преди да установя, че предназначението, което искаха за новата техника, е напълно… — тя размаха ръце в жест на възмущение и се загледа недоволно през прозореца. След това се обърна отново към Еди и се насили да се усмихне. — Съжалявам. Беше разочароващо. По-честно казано… не вярвам, че това пътуване ще е приятно за мен. Ще има душевна болка. Но… все пак е приятно да те видя, капитан Банистър! — Тя се пресегна и сграбчи ръката на спътничката си с широка и приветлива усмивка. След това се примъкна малко по-близо. — Даже повече от приятно, ако трябва да съм честна!

— Франки — обади се Еди в проточилата се тишина, — казвам се Еди и съм от женски пол.