Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 211

Французойката преглътна.

— Числата — пророни след малко. — Те са ключът. Родени сме с числа, както ти си си родена със зрение. Разбираш ли? Затова сме вещици.

— Понеже можете да броите?

— Non, не точно. Нещо такова е, но то е повече от броене… и е по-различно. То е… Alors… Да речем, че съм дива селянка — каквато и съм, но примерно по времето на Луи XIV. Виждам водна мелница. Виждам въртенето на колелото и ъгъла му и знам, че след трийсет или четиридесет завъртания то ще се износи и ще падне. Нямам представа откъде го знам. Как да изразя периодичността, когато никога не съм се учила да пиша. Когато дори не ми е трябвала дума за „ротация“? Но въпреки това хуквам при мелничаря и му казвам да спре мелничното колело. Той обаче е богаташ и не е станал такъв, защото се вслушва в глупави момиченца. Не прави нищо. Колелото се чупи и умира човек. И вече съм пророк! Вещица! Всичко е по моя вина! Разбираш ли?

— Хакота.

— Магьосница. Да. Така се измислят легенди. Лъжи, преувеличения. И къщата на майка ми е руина и моите… всички, които обичах, са мъртви. Понеже хората са твърде глупави да различат простата истина, когато я чуят, и вярват и в найневероятните лъжи…

Франки казва и още нещо, което Еди не успява да чуе добре, но й прозвучава като „Моля се да са избягали“. Още семейни членове, още уязвими вещици. Още мишени.

С приятелката си за опора, майсторката започна да разпитва всеки, който смееше да говори с нея. Откри, че майка й и чичовците й са пратени в един от френските лагери на Виши още в началото и са починали. Двама други роднини — Еди не беше сигурни какви точно — вероятно са избягали през планините към крайбрежието, но били в конвой, потопен от подводници.

На следващия ден продължиха към Германия. Не беше като да видиш паднал рицар или трупа на чудовищен вълк. Не изглеждаше дори както си го представяше Еди, с изгорели танкове и победени, но благодарни хора.

По-скоро наподобяваше последиците от несръчна хирургическа операция или нелегален бой в Калкута.

Лейди Германия бе поднесла острието на ножа към собственото си лице. В плен на трескава, мъчителна страст бе отрязала гордия си семитски нос и си беше избола кафявите Романски очи. А след това дойдоха жестоките й спасители, не по-добронамерени от самата нея — бяха я набили, изгорили, проболи и накрая, като не успяха да се споразумеят кой от тях следва да притежава останките, бяха я цепнали по соломоновски (още капка горчива ирония, на която никой не обръщаше внимание), и двете групи се забавляваха посвоему в руините.

Наистина подходяща за случая европейска трагедия. Фосойо: фамилия, която означава гробокопач.

В дъжда, сред калта и изкривения метал, Франки Фосойо плачеше, а водата бликаше от очите й, все едно са строшените стени на язовирите „Мьоне“ и „Едер“. С мокри страни и зейнала уста, тя се взираше в нищото, сякаш виждаше цяла Германия просната пред нея на тепсия. Страната се бе съсипала сама толкова, колкото и другите бяха успели да я съсипят.