Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 208

Бога ми, поне без много от мръсните части.

Еди Банистър така и не успява да реши дали това е кошмар или сън — тази дълга, странна фуга, която я е пренесла — и, по случайност, също и Обединеното кралство на Негово (и после а Нейно) Величество от 1946 г. и до края на века. Студената война обрамчва всичко с могъщия съветски валяк, надвиснал от Изток, и капризните янки от Запада — но Еди се сражава и в съвсем различна, своя собствена война — продължителна, потайна и лична, срещу враг, който, кой знае защо, никога изчезва. Няма значение колко пъти побеждава Шем Шем Циен. Той винаги се завръща и всяка загуба служи само да го направ още по-жесток.

Сънят очевидно не е вариант. С помощта на таблата на леглото и като внимава да не обезпокои Бастиън на неговото местенце, Еди се надига и застава гола пред огледалото на тавана на „Прасе и поет“. Вече не е на двайсет, Бога ми. Не е дори на трийсет или четирдесет, или петдесет — или който и да е друг километричен камък, преди хората да започнат да те наричат „стара“. Но все пак още има мускули в тънките й ръце и, макар че ставите й възразяват, те се движат и ще служат, ще… при абсолютната нужда, и на база на ясното знание, че на следващия ден я очаква гмуркане в болката… ще минат през стъпките и въртелите на леката като перо хиджиуаза, която мисис Секуни препоръчваше за възрастни бойци.

Тя си сресва косата и я оправя, след това си надява следващата самоличност — строг сив костюм и равни обувки — „Еди от Неделното училище“ — в комплект с грозна ръчна чанта, достатъчно голяма да скрие Бастиън и някои други предмети, които наскоро е сготвила подомашному.

Пристигането на мистър Големандрис в Ралхърс Корт намеква, разбира се, че Били Френд е бил разпитан и ако я е издал, най-вероятно е развял флага и с името на Джошуа Джоузеф Спорк. Убийци обаче… Еди не е очаквала такова нещо. Заповед за арест, това да — но не и убийци. Ако Шем Шем Циен още беше жив, тогава щеше да е различно, но възрастта и натрупаните контузии несъмнено са постигнали онова, което тя така и не е успяла. Опиумният хан би следвало да навършва сто двайсет и пет тази година. Не. Шем е мъртъв и прав му пътКоето подсказва, че или някой нов е встъпил в играта, или че тайните служби на собствената й страна току-що са се опитали да я очистят.

Разбира се, че е гледала новините и знае, че има златни пчели в небето над военни кораби и градове, борсови зали, домове, и че правителствата се тресат от гняв и търсят изкупителна жертва. При все това е очаквала нещо по-прикрито. Но може и просто да гледа на миналото с розови очила. Може би Абел Джасмин би поръчал смъртта й — бивша тайна агентка се впуска и вдига самотна революция, като задейства катастрофално устройство.

Еди се взира назад в тунела на годините и изпитва желание да кресне някой съвет към себе си. Следвай сърцето си, сбъдни света, в който вярваш. Правителствата обещават всичко, но не променят нищо. Но най-важното е: вярвай на Франки!

Най-сетне пробужда кучето и внимателно го намества на позиция, като пренебрегва бълбукането, породено от ужасното и предателство. Бастиън не одобрява ръчната чанта като превозно средство. Еди прокарва ръка между кожените дръжки и го гали. Като се замисли, възможно е проблемът да не е в чантата per se, а в няколкото пластмасови кутии, върху които го е сложила и които миришат на странни химикали и дебело тиксо. Бастиън абсолютно никак не одобрява кутиите. Смята ги за средство да го държат настрани от неща, които по право са негови — като например черен дроб. Списъкът с неща, които той не одобрява, е дълъг и цветист, обхваща богат набор грешници като котки, нахалници, гумени ботуши, ярки цветни чадъри, крави и нелицензирани таксита. Но нещата, които го държат далеч от черния дроб, са почти начело.