Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 199

— Бях там — добавя Сисъли мрачно, сякаш говори за публично обесване. — Приятел на Фоулбъри ни се обади и каза че имало един прекрасен човек. Странен, привлекателен мъж, който щял да спаси ръскинитите. Е, отидохме, разбира се. Ти не би ли? Но когато се озовахме там, оказа се отвратителна история. Онзи тип не спасяваше нищо. Той го отнемаше и си го присвояваше, и никой от ръскинитите не го виждаше…

Боб Фоулбъри я прегръща през раменете и — когато Сисъли изглежда неспособна да продължи историята — я поема от нея.

— Нарече се брат Шеймъс и беше… беше съвършен. Приличаше на проклетия професор Мориарти. На човек просто му се искаше да дойде Базил Ратбоун и да го спре. Или поне на мен ми се искаше. А и не беше ирландец повече, отколкото шотландско яйце…

…Шеймъс ти влизаше в душата. Дойде като блудния син — птиче, което се връща в гнездото по мрак. Дойде до „Шароу Хаус“ пеша, мина през портите от ковано желязо и покрай старите релси на артилерийските установки от войната, надолу по входната алея и покрай рова, от който бе изпитал нужда някой викториански господин, и прекоси моста. Застана с монасите на грамадната тераса, загледан в покривите на Лондон и заслушан в рева на колите и часовниковата кула, съжали за постройките, които закриваха гледката към реката. Даде на монасите да знаят, че обича всичко това — градината, гледката, домът, който беше душа на на Ордена на Джон Твореца. Обичаше ги. Разбираше болката и страха им. Беше Божи човек.

Английският му беше дъхав и чуждестранен. Говореше се, че е обучаван в Йерусалим в арменската ортодоксална църкваШепнеше се, че е ходил в „Итън“ и е служил в Специалните войски, и че е работил с Вилхелм Рейч. Каза, че се е помонашил Бурма с монах, умрял от малария, след това отишъл в Рим през шейсетте да учи с йезуитите. Преди да пристигне, беше един вид легенда.

Светът се променял твърде бързо, казваше Шеймъс, и по грешния начин, така че дошъл да окаже отпор. В грамадната залa при огнището на „Шароу Хаус“, под каменните арки, издялани на ръка, изрисуваните тавани и скулптурите, направени така, че всяка колона и ъгълче да са утвърждение на идентичност и уникалност, брат Шеймъс изтъка капан от думи.

Беше филмова звезда, Джо. Каза им, че ги обича, когато всички други мислеха, че ръскинитите са безнадеждно остарели. Направо ги прати на седмото небе. И през цялото време беше заобиколен от хора — фотографи и журналисти, които записваха всичко. Имаше дори телевизионна камера. Не трябва да забравяш колко рядко явление беше това тогава. До осемдесет и втора имахме само три канала. Но журналистите следяха всеки дребен жест на Шеймъс и така знаехме, че той е важен. Няма нищо по-впечатляващо от човек, когото всички ухажват и който казва, че иска да бъде само с теб.