Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 196

— Викни, ако вземе да прекалява, Джо, или дори те погледне странно. Държим в бисквитена кутия сурово месо за спешни случаи.

— Глупости! — виква Човекоядката. — Лъжи, лъжи и пак лъжи! Кой е това? Какво? Какво? Как е възможно да се наричаш Уоли?! А, Поли… да, разбира се. Колко мило. Ама има си и мръвка по нея, благодаря на Бога, не е като съвременните тръбочистачки… Фоулбъри, затваряй си устата! Не съм я оценявала за казана. Не. Не! Тази глупост за ангропофагията трябва да се прекрати. Направи чай. Нека е силен и портокалов. Имам чувството, че Споркчо е нагазил в лайната и е дошъл с мисия. И как ли го отгатнах? Понеже неблагодарният малък ручи син е решил да намине… — Сисъли се зъби иззад очилата си, ококорила очи на златна рибка и извила вежди на Мона Лиза. Боб Фоулбъри излиза с усмивка.

В настъпилата тишина архиварката оглежда Джо Спорк още веднъж, вече по-внимателно. Умува над покритата му с четина, изпъкнала челюст и хлътналите му, безизразни очи. След това поглежда Поли Крадъл и вижда помежду им нещо, което одобрява. Рентгеново зрение с екстри. Шашми на стара дама. Сисъли прегръща нежно и двамата.

— Скъпо мое момче — казва тихо, — мое скъпо, скъпо момче. Трябва да идеш и да прегърнеш Фоулбъри, когато ти се отвори възможност, моля те, и му кажи, че съм те принудила да дойдеш да вечеря по някое време. Липсваш му, когато не се появяваш дълго.

— Ще дойда — обещава Джо.

— Той ме уплаши — споделя архиварката. — Така де, наистина. Събуди се и не можеше да диша и, разбира се, аз си помислих, че е сърцето му. Оказа се, че бил алергичен към новите ни възглавници. Но все пак ела, моля те, Джо, става ли?

— Непременно.

— Понеже един ден, сам знаеш, наистина ще бъде сърцето му.

— Знам — казва майсторът.

Сисъли го оглежда и претегля обещанието му.

— Добре тогава. А сега какво да сторя за теб?

— Тед Шолт. Ръскинитите. Брат Шеймъс.

— О, Джо. Лоши истории и стара смърт. И половината са лъжи, сигурна съм. Не си ме послушал, нали? Отишъл си и си Се набъркал право в онази щура история с хакотата!

— Да… — той не може да я излъже.

— Казах ти неведнъж!

— Да. Но вече беше твърде късно.

— Да, предполагам така е станало. Тогава най-добре ми разкажи и нека започнем отначало. Няма да те прекъсвам.

Никога не го прави. Сисъли Фоулбъри има уникална ей детическа памет, обемна и многостранна, способна да прави странни взаимовръзки и да открива неочаквани ефекти, но е абсолютна и не изисква повторно обяснение. Архиварката седи мълчаливо, докато Джо й разказва — старателно — за Уиститиел и машината, за Тед Шолт и за слабия и дебелия, които тичат както и за закачулените непознати с птичата им походка и на. края за Били Френд и как го е спасил Мърсър. Неведнъж по време на разказа очите на слушателката му се присвиват и Джо знае, че тя прави кръстосани препратки, разхожда се из дългите коридори на лабиринта на паметта си и вади стари дела за ново проучване.

Когато Джо свършва, Сисъли Фоулбъри дълго време седи в пълна тишина с очи, втренчени в масата, а устните й мърдат, докато плъзга език по предницата и страните на изкуствената си челюст. Мекият всмукващ звук е единственият шум в стаята и единствен признак, че не е заспала. След това най-сетне отваря очи.