Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 166

Джо си мисли за странните си гости от работилницата и за Другите, които го причакват. Сенки. Инквизитори.

Ръскинити.

Прослушва съобщението.

— Джоузеф? Джоузеф, Ейри е, от магазина на ъгъла. Ограбват те! Или си закъснял с наема. Дошли са някакви типове с камион. Товарят всичко наред. Да не се местиш? Не си ми казал. Не знам дали да се обадя на полицията. Какво да правя? Дъщеря ми е уплашена. Казва, че в каросерията на камиона видяла вещица в черно, човек-паяк, целият покрит с някакъв плащ. Много неприятна ситуация, мисля, че трябва да дойдещ Или ми се обади, Джоузеф, моля те.

* * *

— О, Боже! — възкликва Поли Крадъл след няколко секунда

— Надявах се да избегнем тази част.

Джоузеф Джошуа Спорк, спипан на местопрестъплението — или по-скоро на местообличането, понеже е напълно облечен в три посред нощ и се кани да излезе през вратата на дома й, — се изчервява от темето до брадичката.

— Целият смисъл на този разговор, който водихме, беше да те увери, че това…

Поли го поглежда по-внимателно. Косата й пада пред лицето, но той вижда изписаната поне на откритата му част искрена тревога. Макар да я връхлита раздразнение, като го е открила да се измъква по терлици, то не успява да се вкорени, да намери процеп в сърцето й. Сърце, вече препълнено докрай с нещо дори по-лошо — объркването, което идва от умуване върху неща твърде странни и твърде нови. В този миг Поли Крадъл се мъчи да разбере света, който си е мислила, че познава. В сравнение Джо Спорк е като отворена книга. Миг по-късно тя щраква с пръсти и се втренчва ядно в него с думите:

— О, дявол го взел! Аз съм идиотка! Ти не се измъкваше заради мен! Бягаш от грижите на Мърсър! Каниш се да сториш точно онова, което ти е наредил да не правиш…

И за изумление на Джо на лицето й се изписва облекчение. След това се мръщи отново.

На майстор Спорк изобщо не му е хрумнало, че изчезването му може да бъде приписано на морален уплах след секса. Само пет удара на сърцето по-рано — а сърцето му бие много бързо! — при вида на долната устна на Поли Крадъл, прехапана между нейните (прелестни) зъбки, той внезапно се усети каква болка щеше да й причини неоповестеното му заминаване и по петите на това прозрение дойде нуждата да се върне и да й обясни; и нуждата все още бушува в него, когато момичето отрязва като с нож тази част от разговора им — Джо е почти сигурен, че е щяло да бъде караница, — като на мига разгадава истинската му цел.

— Ти си карък — казва Поли. — Хапльо си. Освен това си и глупак, идиот, тиквеник, мизерник, ревльо и мухльо! — поема си дъх. — Мухльо си! За теб се грижи един от най-добрите адвокати в Лондон и ти смяташ да му обърнеш гръб. Имаш сигурно убежище, но искаш да се изложиш на опасност. И възнамеряваш не само да сториш това, ами и да ме зарежеш? — Тя го удря по рамото, съвсем не по дамски. — Ти… — Не успява да намери подходяща дума. — …глупак такъв!