Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 164

Матю си взе маса в „Леонардо“, понеже беше скъпо заведение и го познаваха, и щяха да му слугуват и да го глезят, да го уверят, че масата му е най-добрата в ресторанта, понеже седи срещу тази прекрасна хубавица, а и наистина щяха да му дадат най-добрата маса. Освен това „Леонардо“ беше модерен и в светлината на прожекторите. Ако си наясно с отвратителната храна и съмнителните изби в Лондон, тогава знаеш, че има едно-единствено място, където наистина умеят да готвят камбала или резен трюфел, а и поднасят агнешкото, без да е варено до пълен разпад, и това е „Леонардо“. Ресторантът беше пишен и луксозен, с континентално излъчване и нашепваше за Монте Карло и Рим, за шампанско и казина, и елегантни костюми. В кухнята на Лео (и всъщност „Лео“ не съществуваше, той беше въплътената мечта за най-добрата кухня на света, тлъста халюцинация, чиято бяла шапка между ’62 и ’79 си бяха слагали седем безработни актьори от Шекспировия театър) се използваше чесън — и то в изобилие, — смесен с подправки, за които в останалата част от Англия не бяха и чували, а и не биха си и помислии да сложат в ястия за християни.

Намираха се на пет минути от „Леонардо“, когато Матю натисна рязко спирачката и даде колата на заден, за да надникне в една задна уличка, като изруга с такива думи, че не ги беше чувала дори Хариет, а тя прекарваше доста време с музиканти от далечни краища на света.

— Постой тук за малко — каза Матю на бъдещата си жена. — Просто трябва да си оправя вратовръзката.

След това слезе от колата и се отдалечи в нощта.

Джона Нобълуайт — в този момент Матю мислеше за него само като за „дебеличкия тип“ — стоеше с гръб, опрян в една стена, и с къса дъска в ръце. Изглеждаше като завряно в ъгъла морско свинче. Срещу него имаше изправени трима души с бръснати глави. Единият имаше татуирана отзад на врата свастика, което Матю сметна за добър знак, понеже му даде удобен прицел за дебелата му сопа. Черноризецът падна на едно коляно — впечатляващо изпълнение, понеже повечето хора след такъв удар рухваха в безсъзнание. Матю прецени, че предимството все още е на негова страна, така че го фрасна отново, с повече страст. Оставащите двама го зяпаха и Джона Нобълуайт се възползва от възможността с дървено излумкване да запознае с дъската си по-близкия от тях.

Третият се оказа бързак. Втурна се напред и фрасна Джона два пъти с лакът, един по-високо, втори по-ниско. Дебелакът падна.

Матю се вгледа в третия нападател. Взираше се в тежките му грозни ботуши и обкованото с нитове дънково яке. Прецени тясното му лице и почти невидимите вежди.

Грозникът насреща му не си заслужваваше отделеното време.

На всичкото отгоре бръкна в джоба си и извади оттам нож. Матю погледна към острието. И то не събуди интереса му; Мъжът зае бойна стойка и размаха оръжието. Матю си остана на място, с изпънати колене и обувки за танци, здраво стъпили в мръсотията в уличката. Заяви: