Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 162
Ник Харкауей
Отново — заръчва тя и наистина двайсет и пет минути по-късно пътническият експрес минава покрай тях и Джо направо ръмжи като животно, нещо, което абсолютно никога преди не е правил.
— Ммм… — Дръзката рецепционистка шепне в шията му и размърдва рамене, след това го поглежда през разпилените кичури на косата си. Този ъгъл променя лицето й или може би просто го очертава по-ясно, понеже Джо преживява странно преливане — внезапно, мощно deja vu.
— О, мътните го взели! — възкликва той. — Не Полиана. Поли, като Моли. Моли като Мери. Мери като Мари Анжелика…
— Видя ли? — Мънка щастливо Поли Крадъл. — Планът ми беше много по-добър от твоя. Представи си колко проблеми щяxa да възникнат, ако беше разбрал всичко това, преди да влезем в леглото.
— Брат ти ще ме убие.
— Всъщност няма.
— Но…
— Няма. Ще бъде много доволен. Иначе ще му дам да се разбере! — Тя целува Джо сочно и заспива, просто ей тъй, на рамото му.
Мърсър Крадъл не е точно сираче, а по-скоро поверениче С други думи, родителите му са сключили договор за отглежда, нето му и са поели задължение към лондонския клон на „Нобълуайт“, същата фирма, която се занимаваше с по-пипкавите дела на Матю Спорк и правеше същински чудеса, за да го държи извън затвора — начинание, в което в крайна сметка не постигнаха успех.
Родителите на Мърсър са избрали подобен неконвенционален подход към образованието и отглеждането, за да не стане обществен скандал замесването им в създаването на дете — връзката им беше едновременно тайна и главозамайващо неприлична по много причини. Поради това Мърсър получаваше цялата грижа и фискална сигурност, които може да си пожелае едно момче, като изключим каквато и да е информация за биологичните си предци. Личната си привързаност той вложи в старшите партньори и поредица гувернантки, учители, прислуга и шофьори. В деня на пълнолетието му мистър Нобълуайт — твърде колебливо и не без съжаление — заведе повереника си в „Кларидж“. След превъзходен телешки пай и докато сервитьорът се трудеше над crepes „Сюзет“, Джона Нобълуайт положи на масата тънък бял плик, в който, както каза, се намираше чек за значителна сума пари и истинската и вярна история на родителите на Мърсър, вътре бяха изброени и множество добри и разумни причини за нежеланието на създателите му да го признаят.
Мистър Нобълуайт беше срамежлив човек. Беше бузест, с щръкнал нос и тайно вярваше, че според секретарките му прекомерно се поти. Гордееше се с професионалния си подход и не пестеше усилия в работата си. Проучванията му бяха подробни, така че никога, ама никога да не бъде хванат в крачка или грешка за каквото и да било. И все пак, когато Мърсър Крадъл беше съвсем малък, неведнъж се беше случвало Джона да го носи на конче през канцеларията. После бе нарушил доживотното си въздържание и бе завел Мърсър на футболен мач, където една жена от Тисайд му сипа кетчуп в скута и го нарече дърт грозник и нафукано конте. Джона Нобълуайт