Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 158

Къщата й в определен смисъл е много сходна с автомобила. Елегантна е и е леко овехтяла, изненадващо голяма и скрита в края на задънена уличка. Зад нея се издига железопътен надлез.

— Влаковете са малко шумни — отбелязва Поли, — което прави цената приемлива. Но съм свикнала с тях.

— Просто спиш, докато минават?

Тя се усмихва отново и този път усмивката започва от центъра на устата й и се разпространява като кръгове в езеро, минава през ъгълчетата на устните и през лицето й, докато и на двете й бузи не грейват трапчинки и в очите й не се появява определено лукав блясък.

— Нещо такова, да. Ако искаш да узнаеш, по-късно ще ти кажа.

По-късно, в смисъл когато се стъмни и дойде времето на тайните, а ние сме се опознали по-добре.

Поли отваря вратата и му махва да влезе.

Банята е хапещо студена и много синя. Напукани бебешкосини плочки покриват стените и синята дървена прозоречна рамка рони люспи боя. Дюшемето е от състарено дърво, изкривено от годините мокри стъпки и пръски вода; в някакъв момент е било покрито, сега отново е разголено. Джошуа Джоузеф лежи в очуканата синя керамична вана и се оставя да го омаят до транс бръмченето на самотната крушка и спиралите пара, които се вдигат от всеки крайник, на когото позволи да изплува от водата.

Унася се и — за разнообразие — не го сполитат призраци или съответни спомени, които да се борят за вниманието му. Капка извънредно вряла вода опарва крака му, а той почти не трепва. Пяната постепенно се разтваря в сребърна мрежа по повърхността на водата и той вижда ясно действието на тектоничните плочи, разиграно върху менискуса му. Махва с ръка на инч по повърхността и си представя как миниатюрни двуутробни, внезапно отделени от останалите, се развиват в разумни кенгура, а после — когато техните бясно въртящи се острови се присъединяват отново към света — се въвличат във война със зли еволюирали гущери от великата планина Коляно.

Джо въздъхва. Защо пък война? Защо да не се съберат на грандиозен празник по повод новооткритите роднини, нали са два разумни вида, които делят света Сапун?

— Ти си виновен за всичко — казва Джо на Матю Спорк, чието лице зърва за момент в пяната.

— Много умно — отвръща Поли от вратата. Стряска го, но майсторът успява да опази повечето вода в рамките на ваната. Тя се усмихва окуражително, после продължава. — Как се чувстващ?

— Добре. Страхотно всъщност. Просто… си говорех с баща ми. Правя го от време на време. Говоря си наум с мъртъвците.

О, прекрасно. Също така имам колекция от уши и ям кучета. О, и, между другото, дали би искала да излезем на вечеря някой път?

Поли обаче кима:

— Да. И аз го правя. Как мислиш, полезни ли са ти съветите на мъртъвците?

— Понякога.

— А понякога те са също толкова вбесяващи, както когато бяха живи.