Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 159

— Божичко, да! — Джо се ухилва. Извънредно гол е, но дори това не стига да го притесни. Пяната ще свърши работата на смокиново листо, а и той е в напълно приемлива форма. Поли е възрастна жена. Щом няма против, то и той е доволен.

— Харесва ли ти ваната?

— Прекрасна е! — той отново завихря водата с ръка. Обединените нации на Сапуна се разбиват в планинския бряг за доброто на обитателите на света. Чудесно.

Дръзката рецепционистка влиза с лека крачка в банята. Джо съзерцава прекрасните й, изумителни пръсти да си проправят път по дъските и лениво пише името й — Поли — на дъното на ваната. Поли поли поли. Полиана. Полина. Поликваптива. Аполония. Поли.

— Донесох ти хавлия, в случай че започнеш да гъбясваш… — И наистина я носи, грамадна хавлиена кърпа в достолепно кафяво. — Затоплена е.

Джо очаква, че Поли ще остави кърпата и ще излезе отново, но тя не го прави. Вместо това застава с гръб към него и разперва ръце така, че хавлията се разгъва зад нея като шлейф на супергерой. Джон Уейн е правил същия жест, Джо е почти сигурен, може би за Кетрин Хепбърн, за да й спести изчервяването. Той се измъква от ваната и с удоволствие забелязва, че от мястото си вижда отразено в огледалото деколтето на пенюара й и — също като онази работа със закопчаването на предпазната мрежа в колата — тази странна позиция превъзходно очертава ръцете и раменете на момичето и подсказва едно-друго за гърдите й. Той се навежда напред да вземе хавлията, като се пита какво ли вижда в огледалото Поли на свой ред. Когато тя се обръща обаче, очите й са стиснати и здраво затворени. Джо може да се пресегне и да я целуне. Тя е само на една ръка разстояние.

Не го прави. Поли отваря очи и известно време го съзерцава. Казва:

— Ела с мен!

Хваща го за ръката и го повежда не към спалнята за гости с разтегаемия диван, където той внимателно е сгънал дрехите си, а през една врата отзад и към собствената й стая.

Спалнята на Дръзката рецепционистка е същинска пещера. Част от къщата е вкопана в склона и задната стена е от естествен камък — не тухли, а по-груби и плътни плочи, изсечени, нарязани и вградени на мястото си. Килимът е дебел и виненочервен. Има телевизорче и отрупано с книги нощно шкафче, малък викториански железопътен часовник на едната стена и най-забележителната спалня, която Джо някога е виждал.

Леглото има желязна рамка и масивна дъска и очевидно е поставено на два метални винкела, забити дълбоко в каменната стена. Конзолно легло — сериозно инженерно постижение в спалнята. Майсторът, скрит дълбоко в Джо, се взира в леглото и поглъща жадно гледката. Великолепно.

Поли го сръчква остро в хълбока.

— Седни — казва му тя. — Искам да поговорим очи в очи и не желая да си кривя врата.

Той сяда на конзолното легло. Доста е високо. Поли побутва коленете му, така че да застане помежду им и да, на едно ниво са. Това явно я радва.

— Ти, Джо Спорк си от онзи сорт хора, които причиняват неприятности на момичетата. По очите ти личи. И знаеш ли какви неприятности?

— Не съм…

— Точно този тип неприятности. Добронамереност. Постоянно премисляне… — тя полага пръст на носа му. — Тихо. Сега внимавай!