Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 156

Джо умува. После, с колебание, което счита за много странно, кима. Разбира довода, разбира го всъщност дори по-добре от възбудения Мърсър, чийто собствен живот е съшит от мигове на значимост, публични представления и от време на време по някоя катастрофа. Избраният от сина на Матю път е точно противоположен: бъди тих, бъди покорен, остави света да те похлупи и да тече около теб незабелязан. Люлей се с вятъра. Понеже високите дървета ги удрят светкавици, а високата царевица се чупи при буря. Детско обещание: ще имам живот, не легенда.

И въпреки това в момента се чувства като страхливец вместо като достоен човек. Били е мъртъв и Джо е нападнат от странници от някаква сенчеста Британия, където правилата не важат. Някаква недооценена част от него е ядосана и налита на бой, иска отговори и конфронтация, иска да бъде съдена и счетена за права и не желае да се представя като дребен човек пред Дръзката рецепционистка.

— Трябва ти душ — казва Поли. — Мърсър, той току-що е загубил приятел и иска да стори нещо по въпроса. Трябва да се окъпе и да пийне чаша чай, има и нужда да поседне някъде и да остави нещата да се уталожат малко.

— Точно така — съгласява се Джо, понеже Поли го е казала, но после осъзнава, че това май е истина. Кожата го досърбява само при мисълта за горещ душ.

— Всъщност — вмята рецепционистката — една вана ще му дойде дори още по-добре. С патенце. И може би препечена филийка.

— Тук има баня — със съмнение въси вежди Мърсър.

— Как изглежда?

— Странна е, честно казано.

— Тогава бих предпочел хотел — казва Джо твърдо. Като турим „странна“ на всичко останало отгоре, спокойно може да мине и без тукашната баня.

Поли се намесва:

— Може да отседне при мен… — и се обръща любезно към Джо: — Ако желаеш. Не се налага да оставаш самичък в някакъв хотел. Имам предостатъчно място и Мърсър знае къде да ме намери, ако стане нещо. Домът е дискретен и има крадълски паникбутони за спешни случаи. Леглото в стаята за гости е хубаво, топлата вода е изобилна. И можеш да вземеш назаем гуменото ми пате.

„Гумено пате“ кой знае как се превръща в най-еротичния израз в английския език. Джо Спорк откровено зяпа Поли. Гледа я в устата и се чуди дали тя ще повтори словосъчетанието Не го прави.

Пита я обнадежден:

— Наистина ли имаш гумено пате?

— Всъщност имам две гумени патета — потвърждава тя, — но едното вече не е водоплаващо и, така да се каже, се е пенсионирало. Обичам патета!

При „п“ Джо вижда крайчеца на езика й.

Обичам патета. Не е възможно да има предвид онова, което подтекстът загатва, нали? Дали прозвуча по този начин? Или просто Джо го тълкува така? Мърсър, изглежда, нищо не забелязва. Само плод на въображението. Я се стегни. Джо се хваща, че копнее да бъде патенцето и да вижда онова, което то е видяло, макар че, разбира се, това ще означава, че е неспособен да стори каквото и да е по повод гледките. Поли му се усмихва окуражително.