Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 149

— Какво? — Вързопът парцали свива длан около едното си ухо. — Какво рече?

— Казах, че бушува война, мадам!

— Ми че много ясно! И по мое време имаше бойни курви! И луди млади, дето ще се пробват и на почтени момичета. Отвратително! — Тя се подхилва.

— Вдовстващата хатун не чува добре — промърморва Шем Шем Циен. Под напора на майчината напаст гланцът на филмова звезда полека-лека се оронва от физиономията му.

— Тук, в Адех Сиким, имаме слонове. Известни са с моралните си устои.

— Дума не съм чувал за такова поведение у тях! — казва капитан Банистър предпазливо.

— О, да. Моралният укор може да се види в окото на слона Трябва да ги завъдите в Лондон. За образователни цели! — Старицата кима решително. — Също и германците… — допълва

— Ако имаха слонове, Европа нямаше да е в такъв хаос. Да. Ще пиша на Джордж да му го предложа. Или заради това сте тук? За слоновете? А?

— Не, госпожо. Кралят ми желае да обсъжда държавни дела.

— Дела! Ха! Морални устои, както аз казвам. Никога не съм чувала за такова разложение и наглост. Макар че един тип, който точно си спомням… — Шашавата Кейти продължава — имаше навика да носи цветя в косата си. Представяте ли си? Англичанин. Какви ли бяха… Лавандула? Мушкато? — Тя се мръщи.

— Слушате ли ме въобще, човече? Мушкато казах! Какво ще речете?

Джеймс Банистър се изправя плавно на крака, поглежда към домакина си и решително се отправя към другия край на масата, за да поздрави вдовицата. Казва й:

— Предавам ви поздрави от Негово Британско Величество.

— От прекрасния Джордж? Колко мило. Той беше добър човек, не като някои! — Шашавата Кейти маха гневно към сина си в другия край на масата.

— Простете, Ваше Величество, ако мога да попитам — дали цветето, за което си мислите, случайно не е жасмин?

Шашавата Кейти се взира в госта през насълзени, подозрителни очи.

— Не.

— Казах „Да не би да е Жасмин“?

— Не ми повишавай глас, млади човече!

Капитан Банистър се взира в старицата.

— Не — отвръща Шашавата Кейти. — Нищо подобно. Струва ми се, че май бяха маргаритки. Да. Съвсем обикновени и скучни. Не ви харесвам. Вие сте хубав като него и от съвсем грешния вид. Кажете на Джордж да си подбира хората с по-голямо внимание. Кажете му го от мое име! — Тя се изправя на крака и удря шамар на капитана. — Марш от пътя ми! Марш! Марш. Нима трябва да ме нападат в собствения ми дом? Синът ми няма ли да ме защити? Убиец и слабак е лоша комбинация. Покоите ми са най-високо в двореца, за да ме държи надалеч от любимите ми, кара стражи и момичета да ми мият краката и ми води луда чужденка на гости, а и ония нейните разбиращи машини, и трябва да живея далеч, далеч от моите съкровища и хубавци, о, да! А сега и вие! Ти, страховити човече от Лондон, дето разправяш, че всичко се е променило. Много ясно, че се е променило! Нищо хубаво не трае дълго. Цялата красота се превръща в прах и на прах се обръщат всичките ни страсти. Виждаш ли? Ха! Махай ми се от пътя, момче! Такваз съм била още преди да се родиш!