Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 126
Ник Харкауей
Понеже Мърсър, верен на думата си, е донесъл храната да си направят пикник.
* * *
Под гръмотевичните бури на горния мецанпн и зад първата от три масивни защитни врати от тунгстенова стомана „Нобълуайт Крадъл“ държи апартамент, твърде елегантно обзаведен и с прекалено добър водопровод, за да бъде наречен „паник стая“, но и твърде добре укрепен и параноиден, за да представлява нещо друго. Джо е малко разочарован, но и страшно облекчен да открие, че не е настанен в самата крепост. Посаждат го на дивана в Малиновата лоджия — тя може да се смята за крепостта на кантората, — сред дебели розови възглавници и по-светли дамаски, и там заспива за цял час, преди Мърсър да го събуди посредством поднасянето към носа му на чаша гъсто кафе, направено по специалния метод на Нобълуайт, така че има и вкуса на присъщия на прясно кафе аромат. В старите, Златни дни Матю Спорк обичаше да казва, че са го хващали на местопрестъплението само когато ужасно му се е допивало от домашното кафе на Джона Нобълуайт.
Бащата на Джо заявяваше:
— Да, Джона, знаем. При все всичките си земни стремежи към съвършенство никой от нас няма да достигне величието на предците ни.
И независимо дали разговорът се е състоял в някоя дупка или в разкошната горчиченожълта дневна в имението на Матю Спорк в умерено модерния квартал Примроуз Хил, Джо неизменно слушаше и попиваше всичко — и си мислеше, че баща му е роден предводител и владетел на хилядно множество.
* * *
— На крака за победителя герой! Всички на крака! — виква Матю Спорк, пет фута и осем инча висок и жилав като речна пъстърва. Вдигнал е ръце, сякаш показва трофея, след това ги отпуска, за да вземе в обятията си — не, не великия сребърен граал, а забързаната Хариет Спорк.
Матю я прегръща силно и я вдига във въздуха, и мърмори дрезгаво в ухото й, и я целува звучно по устата, докато тя спре да говори (което отнема известно време), и я гали като същинска неспокойна котка. Тя се усмирява и забавя потока въпроси и укори, сеща се да включи в прегръдката им и момчето, което са направили заедно.
Джошуа Джоузеф се покатерва по костюма на баща си и каца между родителите си, страшно доволен от това си положение, с детските си мускули притиска главите им една към друга, така че носовете им да се сплескат, което предизвиква бурен вулканичен изблик на смях и от тримата.
Източникът на тревогата на Хариет така и не се изяснява напълно, но по-рано същия ден някакъв предприемчив мошеник е успял да се скрие в краден брониран камион и да се добере до „Бридлингтън Фишърис енд Фарминг Мючуъл Лендинг Сасайъти“, откъдето — с помощта на трима други гангстери с неизвестни имена — отмъкнал някакви си два и четвърт милиона паундач разнообразни ценни предмети на още по-висока стойност.
