Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 119
Ник Харкауей
На Джо му дават възможност да се измъкне ни лук ял, ни лук мирисал — вероятно и без последици. Много привлекателно. Само дето достатъчно често се случва безскрупулни хора да използват този същия израз, за да примамят заподозрения да направи признания.
— О. Съжалявам. Аз просто… Нямам си представа.
— Не, почти сигурен съм, че нямате… — въздъхва мистър Титуисъл. — Тед Шолт е човекът, с когото трябва да говоря, нали?
— Предполагам, че е възможно…
Приятно видение: гражданчето Родни Титуисъл се бори в чистата си кола с Тед със смрадливите крака, чувалената одежда и моряшката мушама, той, притиснат към прозореца и надава странния боен вик:
И пак този израз: машина за ангели. Точно сега далеч не изглежда толкова забавен. Често срещан по анимационните филмчета начин за създаване на ангели е например като убиваш хора. Май Джо не трябва да го споменава. А ако го стори, дали ще го задържат завинаги? И дали „споменавам“ е равно на „признавам“ във воднистите очи на Родни Титуисъл?
Мигът отминава. Родни съвсем лекичко плесва с ръце, за да го подчертае.
— Нека вземем за пример мен, мистър Спорк, проблемът — и на тази напреднала възраст това е чест проблем… — той кима лекичко с глава към тийнейджърите отвън, които продължават да се чуват въпреки съскането на гумите — е, че макар да съм известен като почти непогрешим, от време на време се славя й като извънредно греховен. Разбирате ли?
— Всички грешим от време на време — казва Джо нервно.
— Дори по въпроси, за които имаме абсолютна увереност, Бога ми.
— Дори тогава.
— Това е основата на знаменитата доктрина на Рене Декарт, нали знаете.
— Не, не знаех.
Родни Титуисъл изпуска пара чрез любезна съжалителна въздишка.
— Както казах, обезценена е. Добре. В течение на живота си Декарт осъзнава, че има многобройни случаи, в които е абсолютно уверен и същевременно абсолютно греши. Представял си е как стои пред огъня и присъства на вечеря с приятели, когато всъщност е у дома в леглото. Видял е нещо, което приел за орел и после открил, че е лешояд, но е много по-близо, отколкото му се струвало. Глупаво от негова страна, но той бил математик, не естествоизпитател…