Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 119

Ник Харкауей

На Джо му дават възможност да се измъкне ни лук ял, ни лук мирисал — вероятно и без последици. Много привлекателно. Само дето достатъчно често се случва безскрупулни хора да използват този същия израз, за да примамят заподозрения да направи признания.

Отричай. Крий се. Извъртай. Прави се на глупак. Какъвто, във всеки случай, и бездруго си.

— О. Съжалявам. Аз просто… Нямам си представа.

— Не, почти сигурен съм, че нямате… — въздъхва мистър Титуисъл. — Тед Шолт е човекът, с когото трябва да говоря, нали?

— Предполагам, че е възможно…

Приятно видение: гражданчето Родни Титуисъл се бори в чистата си кола с Тед със смрадливите крака, чувалената одежда и моряшката мушама, той, притиснат към прозореца и надава странния боен вик: Машина за ангели! Макар че… не. Тед Шолт надали би понесъл добре такъв сблъсък.

И пак този израз: машина за ангели. Точно сега далеч не изглежда толкова забавен. Често срещан по анимационните филмчета начин за създаване на ангели е например като убиваш хора. Май Джо не трябва да го споменава. А ако го стори, дали ще го задържат завинаги? И дали „споменавам“ е равно на „признавам“ във воднистите очи на Родни Титуисъл?

Мигът отминава. Родни съвсем лекичко плесва с ръце, за да го подчертае.

— Нека вземем за пример мен, мистър Спорк, проблемът — и на тази напреднала възраст това е чест проблем… — той кима лекичко с глава към тийнейджърите отвън, които продължават да се чуват въпреки съскането на гумите — е, че макар да съм известен като почти непогрешим, от време на време се славя й като извънредно греховен. Разбирате ли?

— Всички грешим от време на време — казва Джо нервно.

— Дори по въпроси, за които имаме абсолютна увереност, Бога ми.

— Дори тогава.

— Това е основата на знаменитата доктрина на Рене Декарт, нали знаете.

— Не, не знаех.

Родни Титуисъл изпуска пара чрез любезна съжалителна въздишка.

— Както казах, обезценена е. Добре. В течение на живота си Декарт осъзнава, че има многобройни случаи, в които е абсолютно уверен и същевременно абсолютно греши. Представял си е как стои пред огъня и присъства на вечеря с приятели, когато всъщност е у дома в леглото. Видял е нещо, което приел за орел и после открил, че е лешояд, но е много по-близо, отколкото му се струвало. Глупаво от негова страна, но той бил математик, не естествоизпитател…