Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 104

Прати ми някой чевръст и умен, Джордж, и поправи нещата.

Моля те, предай поздравите ми на семейството си и им кажи, че съм добре.

Твоя, забързана:

Шашавелка

(Послепис: Скъпа Туийл, съжалявам, че споменах за награда по англосаксонски, но ти обеща, че ако ти помогна да минеш изпита, един ден ще ми помогнеш и ти, и този ден настъпи — момичета от Коди завинаги! Моля те, отнеси писмото на Дж. колкото се може по-чевръсто и го пази от онези ужасно дребнави момчета от Охранителните служби, иначе ще вземат да поискат те да изтаковат Франки. И„изтаковане“ е точната дума, Туийл, гаранция давам: някои неща не бива да се таковат, и не смей да ми казваш, че това е само суеверие, понеже съм наясно. Искаш ли да ти напиша „списък на нещата, които не са предназначени за таковане“? Чиста глупост си е това, Туийл, и нямам намерение да участвам в нея. Във всеки случай аз съм стара и чужденка. Виж по-горе.)

Шашавата Кейти, в изисканата традиция на Адех Сиким и горда Англия, не би приела мъж насаме. Поради което Еди беше идеалният агент. За нещастие, Опиумният хан смята жените като цяло за движимо имущество. Влезе ли в двореца, никоя жена не би разполагала със свобода на движението, нито ще бъде в безопасност. Поради това е осигурена покана за уважаемия Джеймс Едуард Банистър, капитан III ранг от кралския флот на Негово Величество, да отиде на посещение на добра воля и да обсъди разположението на военните сили на хана при случай на инвазия в Индия от страна на Японската империя. Веднъж влязъл в двореца, Джеймс Едуард ще се скрие по нощите и ще се преобрази отново в Еди, която след това ще се представи на вдовстващата хатун извънредно достойно, макар и да се наложи да се покатери през прозореца й посреднощ.

Опиумният хан според най-изисканата съвременна мода копнее Франки Фосойо да му сътвори върховното оръжие. Абел Джасмин би предпочел такова нещо — ако се налага да съществува — да се появи вместо това в Корнуол.

И цялата тази каша вече е отговорност на някоя си Еди Банистър — момичето, което искаше да служи на родината си.

* * *

В „Прасе и поет“ Еди гаврътва остатъка от брендито сй и намества задните си части на оръфания, неудобен стол. От осемдесет и деветия й рожден ден насам взаимоотношенията и със столовете без облегалки са се влошили. Взира се в дъската за дартс, в която пъпчив младеж забива и трите стрелички в двайската на мишената. Никак не е зле. В шарката от дупки на дъската Еди вижда мутрата на Големандрис — жертвен агнец, глупав убиец, пратен да свърши работа, за която поначало не е бил подходящ. Не че му липсваше талант в смъртоносна посока. Само интелект. Еди се чуди дали е последният и заключава, че ако е така, то почти със сигурност се е провалила — следователно трябва да приеме, че ще има поне още един такъв сблъсък, с трупосъвест, която да я гледа изпод вежди от празното кресло.

Въздъхва и започва да си събира нещата, не без известна доза горчивина. Ей я на, милион години по-късно, и жива душа си няма в целия свят. И дума не може да става за семейство, като изключим неприятно смърдящо куче, което се държи за живота с мрачна целеустременост и понастоящем е пъхнато в чантата й. Като се замисли, Бастиън като нищо ще я надживее.