Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 102
Ник Харкауей
И този изумителен предмет…
Е именно нещото, което и в момента може би ще се окаже по-важно от нашата задача на Земята. Да.
Защо?
Французойката — тя е някъде от южната част на страната — е спряла да прави войници. Мисля… когато е била повикана, нали разбираш, се е чувствала отчасти бежанка. Беше в началото на войната. Останах с впечатление, че е изгубила някого и бяга от всичко. Беше помолена от клиента да създаде устройство, което ще прекрати войните — завинаги. Е. Това обикновено е просто евфемизъм, нали? За по-голямо оръжие. Но сега тя възнамерява да спази духа на поръчката. Вярва, че устройството, което конструира, ще постигне именно тази цел. Нарича го „Разбираща машина“.
— Не схващам веднага какво представлява.
— Ние също.
— Намерението е много благородно, разбира се, но…
— …но само през последното поколение ни е дало картечницата, отровния газ и бактериологичното оръжие и като нищо ще ни донесе и атомни експлозиви.
— Да.
Пазителят бръсва устата си с ръка и продължава:
— Та. Майката на първоначалния клиент ни помоли да се свържем с теб. Опита се да осъществи непряка връзка с Короната посредством стар приятел от времената, когато е живяла тук. Предвид обстоятелствата обаче пожелахме да те предупредим.
— Какви обстоятелства?
— Клиентът е Шем Шем Циен.
Абел Джасмин всмуква въздух между зъбите си.
— Това не е идеален вариант.
— Не — Пазителят свежда глава за момент. — Не е обаче истинската причина да предприемем тази крачка. В името на Божията милост дори делата на чудовище могат да вдъхновят изкупление — и наистина, като приютява делата ни, човек като Шем Шем Циен може да се научи да цени чудото, каквото е човечеството, и да се… поправи. Това е целта ни. Мимолетните тирани на настоящето не представляват особен интерес за нас. Причината за нашата загриженост е французойката. Стигнахме до вярата, че е хакота.
Абел Джасмин се заслушва в свистенето на вятъра около вагона си и в потракването по релсите.
— О — казва той пресекливо. — Ами, да. Това променя положението.
* * *
Към досието е прикрепено самото писмо и описание на интригуващия и заобиколен път, по който е стигнало дотук. Почеркът е изящен и готически, много добре изучен, но неравен, забелязват се и има бледи следи от ръба на пишещата длан, сякаш авторката е трябвало да я отпусне във влажното мастило, за да задържи хватката си.
