Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 103

Много съжалявах да науча за всичките ти неприятности. Наистина лоша работа: този Хитлер ми се струва доста гаден тип, макар че дочух, дето бил вегетарианец и затуй не си дояждал на протеини. Редно е да се съобразяваме със слабостта на ума в този случай. Освен това чух, че бил прихванал „гниещата“ болест още като млад и има сериозни припадъци. Но, все едно как стоят нещата: той е отвратителен. когато крещи и пищи. Тук в двореца имаме кинопрегледи и направо ми се догади, като го видях. Не стига ли, че мъжете на половин Европа изгинаха в разцвета си, та трябва да водим още една Велика война в името на света?

Е, сега синът ми има и велика идея, и извънредно много се боя, че тя ще се окаже кошмар. Знаеш как са ни отношенията, чини ми се. Изумявам се всяка заран, дето се будя жива и не съм убита. Бих го напуснала, но той ме държи с живота на другите ми деца — не, Джордж, не истински мои деца: имам предвид слоновете, грамадната сива кавалерия на предците ми. Те са извънредно достолепни и много прями, а аз трябва да се грижа за тях по един или друг начин. Обещай, че ще ми помогнеш и с тази задача, бива ли?

Да, да, знам, отплесвам се. Случва се със стариците, Джордж, та не ме съди сурово. Ето я идеята му, изказана така, както той ми я обясни, по най-разумен начин:

Адех Сиким е малка нация сред по-силни такива и невинаги е удобна за тях.

По време на война един народ бива изпитван от силата на друг, защитаван от трети и в хаоса може изобщо да спре да съществува, понеже дори когато бурята утихне, малкият остров, какъвто е била, се оказва съсипан и не може да се възстанови.

Поради туй: единственото оръжие от полза в съвременния свят е мащабно и ужасно, каквото човек не може ни да проумее, ни да се защити срещу него и чиято сянка ще затъмни мечтите дори на лудите; оръжие толкова ужасно, че светът да не може да понесе употребата му, така никой не Ще посмее да го използва под заплаха от неминуемото си унищожение и никой няма да търси или позволи унищожението на онзи, чиято ръка държи спусъка, да не се окаже, че острието е посякло всякое гърло на Земята.

Нали разбираш, Джордж, защо се боя? Това са нови приказки, не са като в доброто старо време. Това е напълно погрешният вид съвременност и не е просветена ни най-малко.

И тъй, той си е намерил учен — жена, ако щеш да повярваш — да изпълни тази конструкция от негово име. Намери ми инструмент, беше й казал той; нещо, което ще тури край на всички войни. Доведе я тук и тя е затворник, но не съм сигурна дали е тъй, понеже тя не вижда ситуацията по неговия начин. Тя е чудата птица. Фамилията й е Фосойо и има препоръчителни писма от университет във Франция. Понеже е французойка и не мога да признасям правилно името й — сега фъфля, след болестта си миналата година, — та я наричам „Франки“.

Джордж, трябва да я отвлечеш, както не успя да сториш за горките руснаци, докато тя още иска да се махне, защото синът ми е убедителен човек във всичките си превъплъщения и ако смогне да я навие, тя ще му построи това чудо и тогава какво ще стане с нас?