Читать «Мачът» онлайн - страница 4

— Така ти се струва — възрази Фред, леко засегнат и премного предвкусващ, за да може истински да се обиди. — Не само съм от тези, които не мрънкат много около храната.

— Каква полза и да мрънкаш? — възрази Ленокс. — Бедата е там, че в наше време храната е изпортена. Или замразена, или консервирана. Нищо прясно. И хлябът е такъв, че ти присяда.

Такава беше и мъглата — натежала от студа, тя се стелеше все по-ниско и по-плътно. Фред вдигна яката на шлифера си. Един мъж, който се изравни с тях, извика иронично:

— Гледали ли сте някога такъв мач?

— Никога през живота си — отвърна Фред.

— Винаги е така — обади се Ленокс зарадван, че може да покритикува, — най-добрите играчи никога не играят. Не ми е ясно за какво им плащат.

Мъжът се изсмя при този логичен извод.

— Другата неделя те са на терена. Тогава ще им покажат!

— Да се надяваме! — извика Ленокс след мъжа, погълнат от мъглата. — Не ни е лошо отборчето — добави той към Фред. Говореше за това, но мислеше за друго. Спомни си, че вчера в гаража го извикаха при старшия, загдето бе ударил чирачето, което го нарече „Кьорчо“ в присъствието на момичето от канцеларията — шефът каза, че ако това се повтори, ще го уволнят. А сега започна да се пита защо сам да не си подаде оставката. Без работа никога няма да остане. Знаеше цената си и непогрешимия си усет при отделянето на клапана от цилиндъра, разпределителния вал и осите и умееше да намери между хилядата повреди единствената, след чието отстраняване моторът отново кипи от живот. Едно момче, застанало пред дома си, извика:

— Чичко, какъв е резултатът?

— Загубиха, два на един — накъсо отвърна той и дочу ясно как вратата се тресна и момчето побягна с новината. Ленокс вървеше, пъхнал ръце в джобовете и цигара в ъгъла на устата си — от време на време пепелта падаше сама върху шлифера му. От един ярко осветен магазин се носеше миризма на риба и пържени картофи и той почувствува, че е гладен.

— Тази вечер киното се отлага — говореше Фред, — зная къде се прекарва най-добре в такова време!

Зад тях предградието кънтеше глухо от стъпки и неясни гласове, които спореха горещо за днешния мач. На всеки ъгъл стояха групи мъже, които одумваха и закачаха минаващите момичета, а газените фенери, мъждукащи в мъглата, им бяха благосклонни съюзници. Ленокс свърна в една уличка, където студената влага от задните дворове се смесваше с миризмата от кофите с отпадъци. Бутнаха дворните вратца пред техните съседни, но отделни къщи.

— Хайде, може да се видим утре в кръчмата.

— Утре не — отвърна Фред вече пред задния вход. — Трябва да оправям колелото. Искам да го поизлъскам и да подменя спирачната втулка. Онзи ден ми отказа и един автобус едва не ме сплеска.

Ключалката щракна.

— Хайде тогава — каза Ленокс, — до скоро виждане! — Отвори вратата и влезе в къщи.

Прекоси мълчешком малкия хол и свали шлифера си във всекидневната.

— Трябвало е да запалите! — каза той, връщайки се. — Мирише на плесен. Нищо чудно, че дрехите ни се скапват за шест месеца.