Читать «Мачът» онлайн - страница 3

— Кажи-речи, само че знаеш ли, не получавам и кой знае колко! — Но беше очевидно, че това, което получава, е предостатъчно, за да запази доброто му настроение дори и в студа, след разочарованието от този мач.

— Хм! — промълви Ленокс. — Всичко това изчезва като дим. Бъди убеден.

— Доколкото зная, нещата стоят по-иначе! — каза Фред, широко усмихнат. — Признавам само, че след такъв слаб мач всичко това е още по-вкусно!

— Добре го каза „слаб мач“ — отвърна Ленокс и прехапа гневно устни. — Проклет отбор! Би загубил дори и на моникс!

Застаналата зад тях жена, омотана в дебел вълнен шал на черно-бели ивици — цветовете на нотингамци, — окуражаваше през целия следобед своя отбор, докато прегракна от викане и едва не зарида след противниковия гол.

— Фаул! Фаул! Изметете тези типове от терена! Върнете ги в Бристол, откъдето са дошли! Фаул! Фаул бе, не разбирате ли?!

Хората наоколо тупаха с премръзналите си крака, търпяха пронизващия студ, защото се надяваха, че поне един от отборите на техния град ще спечели някой мач преди Коледа. Ленокс почти не усещаше нозете си. Но нямаше волята да ги затопли, победен от усилващия се пронизващ, вятър и така леко допуснатия гол. Тичането по игрището бе станало вече безразборно, защото до края на мача оставаха само десет минути. Двата отбора се оплетоха пред едната врата, сетне се разпиляха около невидимата топка, върнаха се отново към едната, а после към другата половина на игрището — вяло, сякаш напрежението се бе изпарило от дробовете и крайниците им.

— Считай ги отписани — каза Ленокс на Фред.

Хората започнаха да напускат стадиона, пробивайки си път между тези, които бяха решили да дочакат трагичния край на играта. Чак до глухия, треперлив писък на финалната свирка упоритото ядро на оптимистите вярваше в някакво чудодейно съживяване на изчерпаните играчи.

— Щом кажеш, тръгваме — каза Фред.

— Готов съм — Ленокс хвърли фаса на земята й заизкачва стълбите, направил гримаса на разочарование и злост. На най-горното стъпало се извърна и погледна за последен път игрището — видя, че двама от играчите тичаха, а останалите просто стояха наоколо в сгъстяващата се мъгла.

Той заслиза към изхода. Когато се озоваха на улицата, зад тях избухна ликуващ рев, свирката извести края и тълпата се втурна към изхода.

Лампите по улицата бяха вече запалени и в полумрака бързо растяха опашките пред автобусните спирки. Закопчавайки шлифера си, Ленокс припряно пресече улицата. Фред изостана и заобиколи един тролейбус, който се наклони към бордюра на тротоара като човекоядно чудовище и отнесе тълпата към центъра на града, разсипвайки сини искри от жиците.

— Да-а — каза Ленокс, когато тръгнаха заедно, — след този удар на съдбата единствената ми надежда е, че жената е приготвила нещо вкусно за чая.

— А пък аз очаквам и нещо повечко — отвърна Фред, — не държа много на храната…

— Дума да няма! — усмихна се присмехулно Ленокс, — Ти се храниш с любов. Какъвто и буламач да ти тикнат под носа, все ще речеш, че яденето е било добро.

От оживения център те свърнаха към средата на Медоуз — старото предградие с почернели къщи й мънички фабрики.