Читать «Мачът» онлайн - страница 5

Жена му седеше край камината и плетеше — в скута й лежаха две кълбета сиво-зелена вълна. Беше на възрастта на Ленокс — четиридесетгодишна, но докато несгодите на живота бяха направили мъжа й сух и жилест, нея бяха превърнали в разплуто тлъста жена. Край масата допиваха чая си три деца — най-голямото беше четиринадесетгодишно момиче.

Госпожа Ленокс продължи да плете:

— Днес мислех да запаля, но не ми остана време.

— Айрис може да го направи — каза Ленокс и седна до масата.

Момичето вдигна поглед:

— Не съм изпила още чая си, татенце.

Подмазващите се нотки в гласа й го разгневиха:

— Допий го после! — погледна я заплашително той. — Камината трябва да се запали сега, затова хайде, мърдай и донеси въглища от мазето!

Момичето не помръдна, продължи да седи с упоритостта на дете, разгалено от майката. Ленокс се надигна.

— Не ме карай да ти повтарям!

Очите й се насълзиха.

— Хайде! — изкрещя той. — Направи, каквото ти казах!

Жената му се примоли да не закача детето, но той не й обърна внимание и вдигна ръка да удари дъщеря си.

— Добре, ето тръгвам — момичето стана и се отправи към вратата за мазето. Ленокс седна отново, погледът му зашари по спретнато подредената маса. Той сви пестниците си под покривката и запита:

— Та какво значи има за чая?

Жена му отново вдигна поглед от плетивото:

— Във фурната има две пушени херинги.

Ленокс не се помръдна, продължаваше да седи и мрачно си играеше с ножа и вилицата.

— Е? — запита той. — Цяла нощ ли трябва да чакам за залък хляб?

Тя измъкна спокойно от фурничката една чиния и я сложи пред него. Напреки лежаха и изпущаха пара две кафеникави херинги.

— Някой ден — каза Ленокс, отделяйки едно дълго бяло филе от костта, — ще трябва да попроменим менюто.

— Повече от това не мога! — отвърна жената. Нейното умишлено спокойствие не можеше да възпре избухването му и тя просто не виждаше начин да помогне. А това, че той го усещаше, още повече влошаваше ВСИЧКО:

— Убеден съм, че можеш! — избухна злобно той.

В хола, където момичето палеше камината, издрънка кофата с въглищата. Ленокс разкъсваше бавно своите херинги, без да хапне залък. Двете момчета седяха на дивана, вперили очи в него — не смееха да гъкнат. На една страна в чинията той поставяше костите, на друга — месото. Когато котката се потърка в крака му, Ленокс й подхвърли късчета месо върху линолеума, но щом реши, че е яла достатъчно, я ритна с такава сила, че тя прасна главата си в бюфета. После скочи на един стол и започна да се облизва, като го наблюдаваше със зелените си, изумени очи.

Ленкос даде на едно от момчетата шест пенса и го изпрати да купи „Футбол гардиън“.

— И не се мотай! — извика той подире му. После отблъсна чинията си и кимна към раздробените херинги:

— Не ми харесват. Я изпрати някого за малко сладки. И запари пресен чай — и като помисли, добави: — този е престоял.

Беше прекалил. Защо превръщаше съботния следобед в ад? Гневът напираше бясно в слепоочията на жената. Превъзмогвайки разтуптяното си сърце, тя извика:

— Ако ти се ядат сладки, ще си ги купиш сам! И сам ще си направиш чай!