Читать «Мачът» онлайн - страница 6

— Когато човек се трепе цяла седмица, има нужда от чаша хубав чай — отговори Ленокс, впивайки поглед в нея. Сетне кимна към момчето: — Изпрати го за сладки.

Момчето мигом скочи, но майката се извърна към него:

— Няма да ходиш! Седни! Върви ти! — продължи рязко тя, обърната към мъжа си. — Чаят, който вече направих, е достатъчно хубав за всекиго. Чай като чай, а ти избухваш за нищо. Предполагам, че сте загубили мача, иначе не мога да си обясня киселата ти физиономия.

Поразен от толкова добре обоснованата й тирада, той се надигна, за да я усмири с крясъка си:

— Ти какво? С кого мислиш, че се заяждаш?

Лицето й стана тъмнорозово и тя отвърна:

— Вече чу. Малко истина за живота ни в къщи няма да ти навреди.

Ленокс грабна чинията с рибата и просто напук я хвърли на пода.

— Ето ти! — изкрещя той. — Само това заслужава и проклетият ти чай!

— Ти си луд! — изплака жената. — Умопомрачен…

Ленокс я заудря по главата — веднъж, два пъти, три пъти. Събори я на пода. Момченцето зарида, момичето се втурна от хола…

В съседната къща Фред и младата му жена дочуха през тънките стени някаква олелия. Доловиха приглушени гласове и шум от столове, но не можеха да допуснат, че става нещо нередно, докато виковете не станаха пронизителни.

— Да не повярваш — каза Ръби, плъзгайки се от коленете на Фред и оправяйки полата си, — само защото нотингамци отново загубиха! Радвам се, че не си такъв.

Ръби беше на деветнадесет години — дебеличка, тя приличаше по-скоро на заоблена круша, отколкото на бухнала питка. Бяха женени само от месец, но беше вече бременна. Фред я придърпа отново за китката:

— Не съм толкова извеян, че да кипвам от подобна дреболия.

Ръби се освободи от ръцете му:

— Добре че не си, иначе щеше да си патиш от мене.

Фред седеше край камината, усмихнат смутено като чишайърския котарак. Ръби приготвяше вечеря за двама в кухничката. Шумът в съседната къща затихваше. Жената на Ленокс тръшкаше вратите, излизаше и влизаше — сетне прибра децата и напусна завинаги неговата къща.

Информация за текста

Alan Sillitoe

1961

Сканиране, разпознаване и корекция: sir_Ivanhoe, 2010

Корекция: NomaD, 2010

Издание:

Алън Силитоу. Самотният бегач на дълго разстояние. Разкази

Второ издание

Редактор: Лилия Рачева

Художник: Галя Георгиева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Коректор: Ана Тодорова

Националност английска. Издателски номер 746.

Дадена за набор 10.XI.1981 г. Подписана за печат на 15.II.1982 г. Излиза от печат 22.II.1982 г.

Формат 32/84/108. Издателски коли 8,82. Печатни коли 10,50. Условно издателски коли 9,01.

Цена: подвързия 0,88 лв.; брошура 0,62 лв.

Държавно издателство „Отечество“

Държавна печатница „Д. Найденов“, Велико Търново

The Loneliness of the Long Distance Runner

Pan books ltd, London 1961

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17220]

Последна редакция: 2010-08-18 10:00:00

1

Чишайърският котарак — В Чишайър се продавало сирене във форма на котешка глава — винаги усмихната. Въведено като герой на Луис Карол в прочутата му книга „Алиса в страната на чудесата“. Б.пр.