Читать «Мачът» онлайн - страница 2

— Не! — успя да извика Ленокс. — Дръжте го, задрямали простаци! Не му давайте да вкара!

От звяр в клетка, крачещ само в пространството между гредите на вратата, вратарят се превърна в скачаща маймуна. Той разпери ръце и крака, после застина като върлина, изви се дъгообразно и пропусна топката — тя прелетя встрани и се заплете в мрежата зад него.

Глъчката замря и на народа, стълпен край игрището, се стори, че настъпва тишина. Всеки за себе си бе решил, че играта не е добра, но поне ще завърши наравно. А сега стана ясно, че нотингамци загубиха на собствен терен.

Оглушителен рев на разочарование и радост се изтръгна от тридесет хиляди зрители — някои не бяха очаквали, че победата на бристолци е така близка, други се бяха надявали, че в последния миг техните любимци ще извършат чудо. Ревът се надигна от претъпканите трибуни и преля на улицата, където хората, стреснати от внезапното избухване на възмутената тълпа, спореха кой отбор е победил.

Фред се смееше диво, подскачаше, надаваше нещо средно между одобрителни и гневни възгласи, твърдеше, че заслужава да си дадеш парите заради принципа „По-добре едно на мъка, отколкото никакъв гол“.

— Помисли си само! — викаше той на Ленокс. — Помисли си само, деветдесет и пет хиляди, профукани за нищо!

Ленокс извади несъзнателно цигара и я запали.

— Безобразие е, че загубиха! — изруга той. — Трябваше на всяка цена да спечелят тоя мач! — А в себе си реши, че трябва да си купи очила, за да вижда по-добре. Зрението му сега беше толкова слабо, че виждаше само на педя от носа си. В киното беше принуден да седи на първия ред, а на улицата никога не успяваше да разпознае пръв някой приятел. Това означаваше и безвъзвратен край на мачовете. Спомняше си, че преди можеше да различи лицето на всеки играч, да разгледа всеки зрител по трибуните, затова все още си внушаваше, че няма нужда от очила и че зрението му ще започне да се подобрява. Неприятното беше, че заради тези негови очи му измислиха прякор „Кьорчо“. Онзи ден в гаража, където работеше, момчетата седнаха да пият чай през почивката и понеже той закъсня, един от тях се обади:

— Къде се губи тоя Кьорчо? Чаят му ще изстине.

— Ама че потръгна! — викаше Фред, сякаш никой още не беше чул за гола. — Помисли си само!

Радостните възгласи и ропотът започваха да стихват.

— Това вратарче е кръгъл тъпак! — ругаеше Ленокс, нахлупил над веждите баретата си. — Как не го пипне някой грип!

— Ама че опака работа — добави неохотно Фред, — пада им се!

Той оклюма, истинските размери на нещастието проникнаха вече дори и в неговата душа и тяло на младоженец.

— Ей, богу, да си бях останал в къщи с госпожата. Щях поне да съм на топло. А пък ако се бях примолил хубаво, сигурно щях и да си резна парче от домашната баница!

Тези шегички бяха отправени към Ленокс, който все още плуваше, във водите на своите собствени беди.

— Предполагам, че сега мислиш само за това — сви устни той.