Читать «Мачът» онлайн

Алън Силитоу

Мачът

„Бристол сити“ игра срещу „Ноттс каунти“ и спечели. Още от първия удар Ленокс подразбра някак си, че нотингамци ще загубят — разбра го не защото предчувстваше как ще играе всеки от неговия отбор, а защото той, зрителят, не беше в пълна форма. Неговата собствена унилост го накара да осведоми приятеля си Фред Айримонджър, който седеше до него:

— През цялото време си знаех, че ще се провалят идиотски.

Към края на мача, когато бристолците забиха решаващия гол, футболистите едва се различаваха, а топката се превърна в кълбо от мъгла, ритано по игрището. Рекламите, издигнати над трибуните и възхваляващи свински пастети, бира, уиски, цигари и други блаженства на съботната вечер, помръкнаха със следобедното здрачаване.

Седяха на местата по шилинг и три пенса. Ленокс се опитваше да съсредоточи погледа си в топката, да следи всеки стремителен, добре отправен удар, но след като десетина минути прескачаше по неясните, разлати фигури на играчите, той се отказа и започна отново да разглежда зрителите, стълпени по трибуните. Те се извисяваха от двете му страни, описваха широка дъга и неясно се сливаха някъде над мрачината. Разбра, че и към тях се вглежда безуспешно и започна да трие до болка очите си — сякаш болката щеше да усили слабото му зрение. Напразно. Пред отворените му очи започнаха да танцуват сиви квадрати, а когато се избистриха, той не виждаше по-добре от преди. Неговото страдание му позволяваше да бъде по-спокоен на футболните мачове от Фред и повечето зрители наоколо, които въртяха дрънкалки, махаха с шапки и шалове, крещяха лудешки при всеки колеблив превес в играта.

Докато траеше неговата временна слепота, нападателите на „Ноттс каунти“ успяха да пробият и водеха пред вратата на бристолци — силен удар на един от нотингамците предизвика неоснователна тревога и нерешителни одобрителни възгласи, които се извисиха й се блъснаха в сивото надвиснало небе.

— Какво става? — обърна се Ленкос към Фред. — Кой заби? Наш?

Фред беше по-млад от него, оженен неотдавна, стъкмен в най-хубавото си спортно, „съботно“ сако, габардинени панталони и шлифер — черната му коса беше зализана назад с брилянтин.

— Трай, коньо, за зелена трева! — изсмя се той. — Но дяволски добре биха, казвам ти!

Когато Ленокс напрегна отново очите си, за да следи играчите, играта се бе преместила пред вратата на нотингамци и бристолци тъкмо се канеха да забият. Ленокс съзря един играч, който пресичаше игрището — въобрази си, че чува тупкането на обувките му по прогизналата, набита, затревена земя. Куп играчи от противниковия отбор се разсипа в една линия и безредно затича след него. Играчът, който водеше, се откъсна неочаквано напред, отдели се от всички, сякаш в някаква частица от мига — пропуснат от зрители и играчи — той бе изстрелян в празното наказателно поле пред вратата. Сърцето на Ленокс престана да бие. Той се взираше измежду две огромни неподвижни гърбини и мислеше озлобено, че нарочно се бяха изправили пред него, за да му пречат да гледа. Откъсналият се център-нападател приличаше на марионетка — задвижена от някого, който бе седнал над надвисналите облаци — той изнесе крака си назад и сетне стремително и силно ритна.