Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 9

Татко също се изсмя, но не така гръмогласно, и мама рече, че ще пием аперитив.

Настанихме се в хола и мама сервира. За мен нямаше аперитив, но мама ми даде да си взема маслинки и солети, пък аз ги обичам. Татко вдигна чашата си и каза:

— За нашите общи спомени, стари ми Леон.

— Стари друже — каза господин Лабиер и яко плесна по гърба татко, който изтърва чашата си на килима.

— Няма нищо — рече мама.

— Да, веднага изсъхва — рече господин Лабиер, после гаврътна своята чаша и се обърна към татко:

— Не мога да свикна да те виждам в ролята на стар баща.

Татко, който отново си беше напълнил чашата и се беше поотдръпнал заради плесканиците, се позадави и после каза:

— Стар, стар, да не преувеличаваме, с теб сме на едни години.

— Как не — рече господин Лабиер, — спомни си, в класа ти беше най-възрастният!

— Да сядаме ли на масата? — попита мама.

Седнахме около масата и господин Лабиер, който бе срещу мен, ми рече:

— А ти нищо ли няма да кажеш? Не ти чуваме гласа!

— Трябва да ме попитате, за да мога да говоря — отвърнах.

Това страшно развесели господин Лабиер, той целият се зачерви, дори повече и отпреди, и заудря силно, но този път по масата, и чашите правеха клинг, клинг. Когато приключи със смеха, господин Лабиер рече на татко, че съм адски добре възпитан. Татко пък рече, че е в реда на нещата.

— Макар че, ако добре си спомням, ти беше ужасен калпазанин — каза господин Лабиер.

— Вземи си хляб — отвърна татко.

Мама донесе ордьовъра и се заловихме да се храним.

— Та значи, Никола̀ — поде господин Лабиер, после глътна каквото имаше в устата и продължи, — кротуваш си в клас, а?

Тъй като ме беше попитал, можех да отговоря.

— Общо взето — казах на господин Лабиер.

— Щото татко ти си падаше голям чешит! Помниш ли, старче?

И татко едва свари да избегне пердаха. Той татко нямаше вид да му е кой знае колко забавно, обаче това не му пречеше на господин Лабиер да се весели.

— Помниш ли, като изсипа шишето с мастило в джоба на Ернест?

Татко погледна господин Лабиер, погледна ме мен и каза:

— Шише с мастило ли? Ернест?… Не, не се сещам.

— Ами да! — извика господин Лабиер. — И даже те отстраниха от училище за няколко дни! Като оная случка с рисунката на черната дъска, помниш ли?…

— Няма ли да си вземете още едно резенче шунка? — рече мама.

— Каква е тази случка с рисунката на черната дъска? — попитах аз татко.

Татко се развика, удари по масата и ми каза, че ме е предупредил да мирувам по време на вечерята и да не задавам въпроси.

— Случката с черната дъска е, когато татко ти нарисува карикатура на учителката и тя влезе в клас тъкмо когато татко ти довършваше рисунката! Учителката му писа три нули!

На мен това ми се стори крайно смешно, но по изражението на татко видях, че по-добре да не се смея веднага. Удържах се, за да се посмея по-късно, като остана сам в стаята си, обаче не беше лесно.

Мама донесе печеното и татко се залови да го нареже.

— Колко прави осем по седем? — попита ме господин Лабиер.

— Петдесет и шест, господине — отвърнах му (бяхме го учили тази сутрин в училище, извадих късмет!).