Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 11

— Господин Жофроа очаква господина — каза ми той, — ще заведа господина.

Обърнах се, обаче говореше на мен, затова го последвах. Вървеше вдървено, досущ като колосаната си риза, като едва докосваше пода с крака, сякаш не искаше да измачка разкошните килими на таткото на Жофроа. Пробвах да вървя като него, трябва да сме били смешна гледка така, един зад друг.

Докато изкачвахме едно голямо стълбище, го попитах какво е това хайвер. Само че не ми стана хич приятно, задето ми се подиграва господинът. Каза ми, че това са рибешки яйца, които се ядат върху сандвич тип „канапе“ Забележете, беше ми много забавно да си представям риби, които мътят върху канапето в гостната. Пристигнахме най-горе на стълбището, после пред една врата. Чуваха се шумове зад вратата, викове, лай. Господинът в черно прокара длан по челото си, като че ли се поколеба, после рязко отвори вратата, натика ме вътре в стаята и набързо затвори вратата след мен.

Всички приятелчета бяха там, в това число и Хотдог, кучето на Жофроа. Жофроа беше преоблечен като мускетар, с голяма шапка с пера и шпага. Бяха също и Алсест, дебеланкото, дето все се тъпче, и Йод, оня, дето е толкова як и обича да раздава юмруци по носовете на приятелчетата, за да ни прави смях, и още сума ти други, които вдигаха врява.

— Ела — изфъфли Алсест с пълна уста, — ела, Никола̀, ще си поиграем с електрическото влакче на Жофроа!

Направо е жестоко влакчето на Жофроа!

На няколко пъти здравата дерайлирахме. Нещата малко се поизпортиха, когато Йод завърза вагон-ресторанта за опашката на Хотдог, който взе да търчи в кръг, понеже това не му харесваше ни най-малко. И на Жофроа не му харесваше, затова извади шпагата си и изкрещя:

— Па’и се!

Ала Йод го цапна с юмрук по носа. В този миг вратата се отвори и господинът в черно влезе.

— По-кротко, по-кротко! — рече на няколко пъти.

Попитах Жофроа дали този тъй добре облечен господин е от семейството, обаче Жофроа ми каза, че не, че това е Албер, икономът, и че е натоварен да ни наглежда. Алсест си припомни, че е виждал икономи в криминалетата и че винаги той е убиецът. Господин Албер изгледа Алсест с очи на риба, снесла прекомерно едър хайвер. Жофроа ни каза, че ще е хубаво да идем на басейна. Всички се навихме и излязохме тичешком, следвани от господин Албер, когото лекичко блъснахме мимоходом, както и от Хотдог, който лаеше и вдигаше патърдия, защото бяхме забравили да му махнем вагон-ресторанта. Слязохме по стълбата, като се плъзнахме по парапета, беше върхът!

Озовахме се до един на басейна по гащета и фланелки, които Жофроа ни зае. Нямаше само за Алсест, тъй като е прекалено дебел. Жофроа склони да му заеме два чифта гащета, но Алсест му рече да не си прави труда, не можел да се къпе, понеже току-що бил ял. Горкичкият Алсест! Понеже все яде, никога не може да се къпе.