Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 7

— Колбас, пюре, печено и крем карамел. Предай нататък.

— Жестоко! — възкликна Йод, щом му предадох, че има крем карамел и че е страхотия!

— Малко тишина в строя! — провикна се Бульона, който е нашият възпитател.

После се приближи до нас, мярна ме и каза:

— Я, вярно бе! Никола̀ е сред нас днес!

И Бульона ме погали по косата и цъфна в усмивка, преди да отиде да разтърве двама от горните класове, които се бутаха. Голяма работа е понякога Бульона. След това редичката се придвижи напред и влязохме в стола. Много е просторно, с маси с по осем стола.

— Идвай бързо! — каза ми Йод.

Тръгнах подир Йод, но на неговата маса всички места бяха заети. Ужасно ми беше тъпо, понеже не ми се щеше да ида на маса, където не познавам никого. Тогава Йод вдигна пръст и повика Бульона:

— Гос’дине! Гос’дине! Може ли Никола̀ да седне при мен, гос’дине?

— Иска ли питане — рече Бульона. — Няма да сложим къде да е нашия виден гостенин. Базил, отстъпете мястото си на Никола̀ за днес… Само че мирувайте, нали?

Тогава Базил, един от горния клас, взе чантата си и лекарството си и отиде да седне на друга маса. Аз пък бях страшно доволен, че седя до Йод. Той е добро приятелче, само дето не бях никак гладен. И когато двете лелки, които работят в кухнята, минаха с панерчета, пълни с хляб, си взех едно парче, обаче само защото се страхувах да не ме накажат, ако не си взема. После донесоха салам, от този, дето ми е любим.

— Може да си говорите — каза Бульона, — но без да вдигате шум.

Тогава всичко живо закрещя в един глас и оня, дето седеше насреща, ни разсмя, понеже взе да си криви очите и да се преструва, че уж не си уцелва устата, за да лапне салама. После донесоха печено с пюре и добре че минаха пак с хляба, понеже да си топнеш е върхът.

— Кой иска още пюре? — попита лелката.

— Аз! — викнахме всички.

— По-спокойно — рече Бульона. — Ако ли не, ви забранявам да говорите. Разбрано?

Обаче всичко живо продължи да говори, понеже Бульона е много по-добричък около масата, отколкото в междучасието. И после ни поднесоха крем карамел, чуден при това! Сипах си два пъти, както и от пюрето.

След като се наобядвахме, излязохме на двора и двамата с Йод си направихме една игра на топчета. Вече бях спечелил три, когато приятелчетата се върнаха от къщи и малко ми стана криво, че ги виждам, понеже, щом като си идват, значи е време да влезем в час.

Когато се прибрах у дома, мама и татко вече си бяха дошли. Бях адски доволен, че ги виждам, и се целунахме сума ти пъти.

— Е, миличко, не беше толкова зле обядът, нали? Какво ти дадоха за ядене?

— Салам — отвърнах, — печено с пюре…

— С пюре ли? — зачуди се мама. — Горкинкото ми, та ти не го понасяш и никога не искаш да го ядеш вкъщи…