Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн

Нямам никакъв спомен от първата ми среща с Жан-Жак Семпе, тъй като го познавам открай време. Бях малко момиченце и смехът му до днес звучи в ушите ми, примесен със смеха на моя баща. Затова мога да твърдя, че Жан-Жак Семпе има общо с малкия Никола̀ — той е част от моето детство.

Историята започва в средата на петдесетте години, ето какво разказва Семпе:

Приятели, това е ключовата дума за вселената, която заедно ще сътворят.

И действително, всяка седмица от 1959 до 1965 г. баща ми и Семпе създават по една история за вестник „Сюд-Уест Диманш“. Голяма част от историите бяха издадени в пет сборника.

За да съчинят и разиграят приключенията на малкия Никола̀, двамата си обменят спомени от детството. В Буенос Айрес или в Бордо, тебеширът има същия цвят и мирис… Талантът им на творци е в това да ни накарат да заживеем с приключенията на Никола̀.

На баща ми не му достигна време да ми разкаже собственото си детство и неговата смърт обрече на забрава моето.

На 5 ноември 1977 г. Никола̀, Жофроа, Клотер, Бульона и останалите отправиха взор към небето. Хартиените герои, убедена съм в това, знаят, че творецът не умира никога…

Ето защо изпитвам към тази вселена безкрайна нежност — нежността, която храним към детството на любимите ни хора. И се унасям в мечти, докато вкусвам от хумора на двамата вълшебници.

След смъртта на моя баща, Семпе си остана същият предан приятел. Майка ми и той хранеха един към друг приятелски чувства и когато вечеряхме с Жан-Жак, чувах смеха им, насочен единствено към паметта.

Но не всички истории бяха издадени… И Жилберт Госини, моята майка, замисли да предостави на читателите случай отново да се срещнат с Никола̀ и неговата банда, като публикува неиздаваните истории за това малко момченце, което тя толкова обичаше. За пореден път животът реши друго, небето бе запленено от друга усмивка — на майка ми не й достигна време да осъществи този свой замисъл.

С Жан-Жак Семпе се срещнахме отново в ресторант на „Сен Жермен де Пре“. Показах му един първи макет на текстовете на баща ми, разкрасени с неговите рисунки. Още го виждам как старателно оглежда собствения си щрих… някакви си четирийсет години по-късно… като се усмихва (и каква усмивка само!). Той въодушевено се присъедини към моя проект.

Заедно с Никола̀ ще тръгнем на училище и ние. Ще му подадем ръка двамата.

След дългата ваканция прославеният ученик не се е променил. И ето, тези осемдесет истории и около двеста рисунки ни говорят за него. За него и неговите приятелчета: Анян, Алсест, Рюфюс, Йод, Клотер, Жоашен, Мексан… И за Жофроа, който в този сборник се ползва с предимство, тъй като баща му е много богат. За пръв път Никола̀ е канен у тях: „Имат грамаден басейн във формата на бъбрек и трапезария, колкото цял ресторант.“

Ала Алсест, един дебеланко, който непрекъснато яде, си остава най-добрият приятел на Никола̀.