Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 10

— Браво! — извика господин Лабиер. — Учудващо, щото баща ти по аритметика…

Татко изпищя, но то е, защото си беше срязал пръста наместо печеното. Татко взе да си смуче пръста, докато господин Лабиер, който вярно е голям веселяк, се заливаше от смях и разправяше на татко, че не е по-сръчен отпреди, както оня път в училище с футболната топка и прозореца на класната стая. Не посмях да попитам каква беше случката с топката и прозореца, обаче според мен татко ще да е строшил прозореца на класната стая.

Мама донесе светкавично десерта, господин Лабиер още имаше печено в чинията си и — хоп! — сладкишът вече пристигаше.

— Извиняваме се — каза мама, — но малкият трябва да си ляга рано.

— Точно така — каза татко, — побързай да си изядеш десерта, Никола̀, и право в кревата. Утре си на училище.

— Прозореца го счупи татко, нали? — попитах.

Сгреших, понеже татко се разяри страшно, каза ми да си глътна сладкиша, ако не искам да ме лиши от него.

— Счупи го и още как! Дори му лепнаха една тлъста нула за лошо поведение! — рече ми господин Лабиер.

— Марш в кревата! — изрева татко.

Той стана от масата, хвана ме под мишниците и ме вдигна във въздуха с едно „Опала!“.

Аз още си ядях сладкиша, от оня, дето ми е любим, с череши, а то се знае, вземеш ли да се правиш на тарикат, сладкишът пада. Даже падна върху татковото сако, ама татко толкова бързаше да си легна, че си замълча.

По-късно чух мама и татко, като се качваха в спалнята си.

— Брей — нареждаше мама, — ама че мили и свежи спомени ви свързват двамата!

— Добре, добре — рече татко, който нямаше хич доволен вид, — скоро няма да се виждам пак с Леон!

Лично аз смятам, че е жалко да не се виждаме повече с господин Лабиер, намирах, че по-скоро е симпатяга.

Още повече че днес донесох нула от училище и татко не каза дума.

Къщата на Жофроа

Жофроа ме покани да прекарам следобеда у тях. Каза ми, че е поканил също сума ти други приятелчета, славно сме щели да се позабавляваме наистина!

Таткото на Жофроа е извънредно богат и му взема какви ли не неща на Жофроа. Жофроа например много обича да се маскира, затова татко му му накупи сума ти костюми. Зарадвах се, че ще ходя у Жофроа, за пръв път ще ми е, а казват, че живее в разкошна къща.

Татко ми, моят татко, ме заведе у Жофроа. Влязохме с колата в парка пред къщата на Жофроа.

Татко се озърташе наоколо си, като караше бавно и лекичко подсвиркваше през зъбите си. После едновременно го видяхме — басейн! Грамаден басейн във формата на бъбрек, с яркосиня вода и сума ти трамплини!

— Хубави неща си има Жофроа — рекох на татко, — много ми се ще да си имам и аз такива!

На татко му докривя. Остави ме пред вратата на Жофроа и ми рече:

— Ще дойда да те взема в шест часа, не преяждай с хайвер!

Преди да сваря да го попитам какво е това хайвер, той отпраши с колата. Не знам защо, обаче не му личеше, че харесва кой знае колко разкошната къща на Жофроа.

Позвъних на входната врата и останах смутен — вместо „дрън“, като у нас, звънецът изби „динг, денг, донг“, като стенния часовник на леля Леон в три часа. Вратата се отвори и видях един много добре облечен, много чистичък и спретнат, но малко смешен господин. Носеше черен костюм с издължено отзад сако, разкопчано отпред, бяла колосана риза и черна папийонка.