Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 5

— Аз пък — рече Йод — предлагам главатаря да го изберем, онче бонче, счупено пиронче…

— Дума да не става! — отсече Жофроа. — В книгата главатарят беше най-храбрият и най-добре облеченият. Главатарят съм аз!

Тогава Йод го перна с юмрук по носа, той Йод много си пада по тия работи. Жофроа се озова седнал на земята, с килната маска и с ръце върху носа.

— Щом е така — рече Жофроа, — изключен си от бандата!

— Голям праз! — каза Йод. — Предпочитам да се прибера у дома да си играя с електрическото влакче!

И си тръгна.

— Невъобразима смелост? — пробва пак Клотер и Алсест му отвърна, че и това не е паролата и не можело да влезе.

— Хубаво — рече Жофроа, — трябва да решим какво ще правим. В книгата Непобедимите се качиха на самолета, за да идат в Америка да търсят чичото на едно клето сираче, на което лошите бяха задигнали наследството.

— Аз няма да мога да ида в Америка със самолета — каза Жоашен. — Мама отскоро ме пуска да пресичам сам улицата.

— Не искаме страхливци сред Непобедимите!… — изкрещя Жофроа.

Тогава Жоашен се разлюти страшно, каза, че това вече е прекалено, че той е най-храбрият от всички и че щом като е така, си тръгва, обаче горчиво ще съжаляват. И после си тръгна.

— Несломима смелост? — попита Клотер.

— Не! — отвърна Алсест, похапвайки кифличка с шоколад.

— Всички в колата — разпореди Жофроа, — ще обсъждаме нашите тайни планове.

Аз бях адски доволен, много обичам да се качвам в колата, нищо че пружините, които стърчат от седалките, бодат, също като на канапето у дома в хола, онова, дето сега е на тавана, понеже мама каза, че е срамота, и татко купи ново.

— Навит съм да се качим в колата — рече Рюфюс, — ако аз седна зад волана и карам.

— Не, това е мястото на главатаря — отвърна Жофроа.

— Ти си главатар, колкото и аз — рече Рюфюс, — прав беше Йод; мязаш на палячо, както си маскиран…

— Завистник, ето какъв си — каза Жофроа.

— Добре тогава! Щом е така — рече Рюфюс, — ще направя друга тайна банда и ще разпердушиним твоята тайна банда, и ние ще отидем в Америка заради историята със сирачето.

— Не, господинчо — развика се Жофроа, — сирачето си е наше, а не ваше, намерете си друго сираче… ама не, сериозно!…

— Ще видим — каза Рюфюс и си тръгна.

— Неукротима! — извика Клотер. — Сетих се. Неукротима!

— Стой — каза Алсест, — не мърдай… — и после Алсест се приближи към нас. — Каква беше паролата? — попита той.

— Каква? — изкрещя Жофроа. — Не се сещаш за паролата?

— Ми не, чудо голямо — рече Алсест, — заради този тъпчо Клотер, който все нещо ми приказва, вече не си я спомням…

Жофроа беше бесен.

— Няма що, хубава банда на Непобедимите — каза, — вие не сте Непобедими, а некадърни!…

— Какви? — попита Алсест.

Клотер се приближи.

— При това положение мога ли да вляза, или не? — рече.

Жофроа хвърли шапката си на земята.

— Нямаш право да влезеш. Не си казал паролата. Една тайна банда трябва да има парола, като в книгата! Който не знае паролата е шпионин!…

— Да не мислиш — кресна Алсест, — че ще стоя тук да му слушам глупостите на Клотер, дето ми ги дрънка!… Между другото, вече нямам нищичко за ядене. Налага се да си ходя у дома, иначе ще закъснея за следобедната закуска.