Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 6

И Алсест си тръгна.

— Не ми е нужно твоето позволение, за да вляза тук — рече Клотер на Жофроа. — Пущинакът не е твой!… Всеки може да влезе тук, даже шпионите!

— Писна ми вече!… Щом е така, влезте всички!… — изкрещя Жофроа и се разплака под маската. — Ама вярно не умеете да играете! Ще си направя сам банда на Непобедимите! Не говоря вече с вас!…

Останахме само двамата, Клотер и аз. Тогава му казах паролата — така вече не беше шпионин и си поиграхме на топчета.

Беше бомба хрумването на Жофроа да си направим банда. Спечелих три топчета!…

Училищният стол

В училище има стол и някои се хранят там, викат им „полупансионери“. Аз и другите приятелчета си ходим за обяд вкъщи. Единствен Йод остава в училище, понеже живее доста далеч.

Затова се учудих и не ми стана приятно, когато татко и мама ми казаха вчера, че ще обядвам в училище днес.

— Налага се татко и аз да пътуваме утре — каза ми мама — и ще отсъстваме кажи-речи целия ден. Затова си помислихме, миличко, да обядваш само този път в училище.

Аз се разплаках и взех да крещя, че няма да обядвам в училище, че е ужасно, че със сигурност храната е много гадна и не искам цял ден да не си покажа носа от училище и че ако ме накарат насила, ще се поболея, ще напусна дома, ще умра и всички адски ще съжаляват.

— Хайде, момчето ми, бъди добричък — рече ми татко. — Само този път. Нали все някъде трябва да ядеш, а ние не можем да те вземем с нас. Пък и това, което ще ти поднесат, положително ще е много вкусно.

Аз заплаках още по-неудържимо, казах, че са ми казали, че има сума ти тлъстини в месото в училище и че бият тия, дето не си ядат тлъстото, и по-добре хич да не ям, отколкото да остана в училище. Татко се почеса по главата и погледна въпросително мама.

— Какво да правим? — попита той.

— Нищо не можем да направим — рече мама. — Вече предупредихме в училище и Никола̀ е достатъчно голям, за да прояви благоразумие. При всяко положение няма да му се отрази зле, така по-добре ще оцени това, което му се сервира вкъщи. Хайде, Никола̀, бъди добричък, целуни мама и не плачи повече.

Нацупих се, обаче за кратко, понеже видях, че не става с плач. Тъй че целунах мама, после татко и те обещаха да ми донесат сума ти играчки. Изглеждаха извънредно доволни и двамата.

Когато пристигнах в училище тази сутрин, нещо ми беше заседнало на гърлото и адски ми се ревеше.

— Оставам в стола за обяд — обясних на приятелчетата, които ме питаха какво ми е.

— Екстра! — възкликна Йод. — Ще гледаме да сме на една маса.

Тогава се разревах и Алсест ми даде едно малко парченце от кифлата си, и това толкова ме озадачи, че спрях да плача, понеже за пръв път виждах Алсест да дава парченце от нещо за ядене на някого. А после цялата сутрин не помислих повече да плача, понеже се забавлявахме чудесно.

Чак по пладне, като видях приятелчетата да си тръгват към къщи за обяд, отново нещо ми заседна на гърлото. Отидох да се подпра на стената и не пожелах да играя на топчета с Йод. После звънецът би и отидохме да се строим. Ама че шантава работа, да се ходи на обяд под строй; не както обикновено, понеже в случая всички класове са накуп и се озоваваме с разни, дето полу ги познаваме. Пак късмет, че Йод беше с мене. После някакъв от предната редичка се обърна и ми каза: