Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 4

Е сега вече наистина ми докривя, понеже страшно ми се искаше Мари-Едвиж да ме види с хубав тен, обаче нищо не му казах на татко, понеже ме беше предупредил, че ако още веднъж му спомена за тен, зле ще си изпатя.

Грееше слънце, затова се настаних в градината и час по час тичах до банята да се видя в огледалото, но все не почернявах, та си помислих, че ще пробвам още веднъж в градината и ако пак си остана такъв бял, ще обадя на татко.

Тъкмо излязох в градината, колата на господин Куртплак спря пред тяхната къща, със сума ти багаж по покрива.

После Мари-Едвиж слезе от колата и като ме видя, ми махна с ръка за поздрав.

Аз пък цял се изчервих.

Непобедимите

Ще си направим банда… На Жофроа му хрумна. Каза ни в междучасието, че току-що чел книга, в която едни приятелчета си направили банда, и след това вършели какви ли не дивотии — защитавали хората срещу лошите, помагали на бедните, залавяли бандитите, въобще падала страхотна веселба.

— Бандата ще се казва Непобедимите, досущ като в книгата. Ще се събираме след училище в запустелия двор — обяви Жофроа. — Паролата ще бъде: „Неукротима смелост!“

Когато пристигнах в запустелия двор, Жофроа, Рюфюс, Йод, Алсест и Жоашен вече бяха там. След часовете учителката ме задържа за малко, каза, че съм допуснал грешка в домашното по аритметика. Ще трябва да кажа на татко да внимава повече.

— А паролата? — попита ме Алсест, като ме замеряше с късчета кифла по лицето (той Алсест все яде).

— Неукротима смелост — рекох.

— Можеш да влезеш — каза ми той.

Пущинакът е върхът. Често ходим там да си играем; има трева, котки, консервени кутии, автомобилни гуми и една стара таратайка, вече без гуми, в която обаче здравата се забавляваме, врум, врум!

— Ще се събираме в колата — каза Жофроа.

Жофроа ме разсмя, беше извадил от чантата си маска и си я бе сложил на очите, черно наметало с едно Z, на гърба и шапка. Татко му е много богат и винаги му купува играчки и неща за дегизиране.

— Мязаш на палячо — казах на Жофроа и това хич, ама хич не му допадна.

— Бандата е тайна — заяви Жофроа — и понеже съм главатар, никой не бива да ми вижда лицето.

— Главатар? — учуди се Йод. — Шегуваш се, нали? Защо точно ти да си главатарят? Защото мязаш на гъба с тая твоя шапка?

— Не, господинчо — отвърна Жофроа, — защото на мен ми хрумна за бандата, ето защо!

И после дойде Клотер. Клотер винаги си тръгва от училище след другите. И понеже е най-слабият в класа, често си има вземане-даване с учителката и му се налага да преписва цели редове.

— Паролата? — запита го Алсест.

— Неудържима смелост — отвърна Клотер.

— Не — каза Алсест, — няма да влезеш. Не е тази паролата!

— Да имаш да вземаш — рече Клотер, — ще ме пуснеш, дебелак такъв.

— Не, господинчо — запъна се Рюфюс, — ще влезеш, като научиш паролата, не се шегувам! Алсест, дръж го под око!