Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 3

Господин Компанѝ, кварталният бакалин, като ме видя, ми рече, че съм ужасно сладък, приличал съм на меденка, и ми даде стафиди и една маслинка, обаче не е същото като приятелчетата.

Ама не е честно най-после, защото ако никой не го види, за какво ти е да имаш тен, и бях в адски гадно настроение, и татко ми каза, че нямало пак да правим цирк като други години и че не ме щял такъв непоносим, докато станело време за училище.

— Ще избелея съвсем до началото на учебната година! — рекох.

— Ама това вече му е мания! — кресна татко. — Откакто се е върнал от ваканция, само за тена си мисли!… Чуй, Никола̀, знаеш ли какво ще направиш? Ще идеш в градината да се печеш на слънце. Така няма да ми надуваш повече главата и като тръгнеш на училище, ще си истински Тарзан.

Отидох аз в градината, обаче, дума да няма, не е същото, като да си на плажа, още повече че беше облачно.

После мама ме повика:

— Никола̀! Какво правиш легнал на тревата? Не виждаш ли, че започва да вали?

Мама рече, че това дете ще я побърка, и аз се прибрах вкъщи. Татко, който тъкмо си четеше вестника, ме загледа и ми каза, че съм хванал хубав тен, а сега да съм идел да си попия главата, че съм вир-вода.

— Не е вярно! — изкрещях аз. — Хич даже не съм хванал тен! Искам пак да се върна на плажа.

— Никола̀! — кресна татко. — Ще ми доставиш ли удоволствие да се държиш прилично и да не говориш врели-некипели! Ако ли не, се качваш в стаята си без вечеря! Ясно ли е?

Тогава пък аз се разплаках, казах, че не е честно и че ще напусна дома и ще ида сам на плажа, и че по-добре да умра, отколкото да съм такъв бял, та мама дотича от кухнята и рече, че й омръзнало да слуша крясъци по цял ден и че ако така ни действа почивката, предпочитала да си остане вкъщи догодина, а татко и аз да сме си ходели сами на почивка, не държала чак толкова.

— Че нали ти настоя да отидем и тая година в Бен ле Мер — отвърна татко. — Всеки случай, не съм виновен аз, че сина ти го прихващат и е непоносим, като си е у дома!

— Татко ми каза, че ако ида в градината, ще стана като Тарзан — обясних аз. — Ама хич не съм вече изпечен!

Тогава мама се разсмя, каза, че ме намирала все още много черен, че съм нейният малък Тарзан и е сигурна, че в училище ще съм най-изпеченият от всички. И после ми рече да си ида в стаята да си играя, щяла да ме повика за вечеря.

На масата опитах да не му говоря на татко, но той взе да ми прави муцки и ме развесели, беше супер. Мама бе приготвила ябълков сладкиш.

А после, на другия ден, господин Компанѝ ни каза, че семейство Куртплак трябвало да си дойдат от почивка днес. Господин и госпожа Куртплак са нашите съседи, дето живеят в къщата току до нас и си имат момиченце, нарича се Мари-Едвиж и е колкото мен на възраст, с жълта коса и страхотни сини очи.