Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 2

Самата аз станах майка на едно малко момченце и на едно малко момиченце. Тъкмо поради това си помислих, че е дошло време да извадя на бял свят тези скрити съкровища. Нима може да се измисли по-прекрасен начин да им се говори за техния дядо?

Извън личния мотив, изглеждаше естествено да се публикуват тези неиздавани истории. Очевидно те са предназначени за хората, открили удоволствието от четенето благодарение на малкия Никола̀, но също така и за онези, които наскоро са поели по пътя към училището.

Творбата е въздействаща, защото очарова както децата, така и родителите. Първите се оглеждат в нея, вторите си припомнят.

Ан Госини

На Жилберт Госини

Пак е време за училище.

Мама каза, че утре сме щели да идем да купим разни неща за новата учебна година.

— Какви неща? — попита татко.

— Ами много неща — отвърна мама. — Освен всичко останало нова чанта, кутия за моливи, а, да, и обувки.

— Пак обувки ли? — викна татко. — Не може да бъде! Яде ли ги това дете?

— Не, но яде супа, за да порасте — рече мама. — А като расте той, и краката му растат.

На другия ден отидох с мама на пазар и малко се посдърпахме за обувките, понеже аз исках маратонки, а мама каза, че щяла да ми купи яки кожени обувки и че ако това не ми харесвало, сме щели да се приберем и татко нямало да е доволен.

Продавачът в магазина беше крайно любезен; даде ми да пробвам сума ти обувки, като обясни на мама, че всичките са супер, обаче мама все не можеше да се реши, а после хареса едни кафяви обувки и ме попита дали са ми удобни, и аз казах да, за да не обидя продавача, макар че обувките мъничко ме стискаха.

После мама ми купи страхотна чанта, а ние с чантите лудо се забавляваме след училище, целим с тях краката на приятелчетата, за да ги спъваме, нямам търпение да си видя пак приятелчетата, а после мама ми купи кутия за моливи, която наподобява калъф за револвер, с острилка на мястото на револвера, която наподобява самолет, гума, която наподобява мишка, молив, който наподобява дудук, и сума ти неща, дето наподобяват други неща, и с тях също има да правим маймунджилъци в клас.

Когато вечерта татко видя всичко накупено ми от мама, ми каза, че се надявал да се отнасям много грижливо с вещите си, и аз му казах да. Истина е, много съм грижовен към вещите си, нищо че острилката се счупи още преди вечеря, докато си играех да стрелям по мишката, и татко се разсърди, рече, че съм непоносим, откакто сме се върнали, и че с четири очи гледал пак да тръгна на училище.

Трябва да ви кажа, че учебната година е съвсем скоро, обаче аз, татко и мама се върнахме от ваканция преди доста време.

Много беше хубаво през ваканцията, чудно си изкарахме. Бяхме на море и аз върших големи щуротии; плувах много навътре, а после на плажа спечелих състезание и ми дадоха две списания с картинки и едно байраче. И освен това бях целият загорял от слънцето — много ми отиваше.

То се знае, като се прибрах у дома, ми се щеше да покажа на приятелчетата колко съм почернял, но това му е тъпото, като не си на училище, че приятелчетата ги няма никакви. Алсест — онзи, дето живее най-близо до нас и е най-добрият ми приятел, един дебеланко, дето все яде — не си беше тук. Алсест всяка година ходи с родителите си у чичо си, който има месарница в Оверн. И много късно заминава във ваканция, понеже за да иде у чичо си, трябва да чака чичо му да се върне от своята си ваканция на Лазурния бряг.