Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 12

Всички до един скочихме във водата и правихме страхотни фокуси: плувахме като кит, като подводница, като удавник, като делфин. Състезавахме се кой ще издържи най-дълго под вода, когато господин Албер, който ни наблюдаваше от един трамплин, за да не го изпръскаме, ни рече да излизаме, че е време за следобедна закуска. Когато излязохме от водата, господин Албер забеляза, че Йод е останал на дъното на басейна. Господин Албер изпълни страхотен скок барабар с дрехите и доведе Йод. Изръкопляскахме всички освен Йод, който беше бесен, щото за малко да счупи рекорда по стоене под вода, и перна господин Албер с юмрук по носа.

Облякохме се (Жофроа се маскира като червенокож, окичен с пера) и отидохме да закусим в трапезарията на Жофроа, която е колкото цял ресторант. Много беше вкусно, но, разбира се, нямаше хайвер, това беше шегичка. Господин Албер, който бе отишъл да се преоблече, се върна. Носеше карирана риза и спортно сако. Освен това носът му беше зачервен и гледаше Йод така, сякаш се канеше на свой ред да го перне с юмрук по носа.

После пак отидохме да играем. Жофроа ни заведе в гаража и ни показа трите си велосипеда и една количка с педали, цялата червена, със запалващи се фарове.

— Е? — рече ни Жофроа. — Видяхте ли? Имам каквито си поискам играчки, татко ми дава всичко!

Не се впечатлих кой знае колко и му казах, че това не е нищо, че у дома на тавана имаме страхотна кола, която моят татко измайсторил от дървени щайги, като бил малък, и че татко ми е казвал, че точно такива не се намират по магазините. Казах му също, че неговият татко не е способен да измайстори такава кола. Още се препирахме, когато господин Албер дойде да ме предупреди, че татко ми е дошъл да ме вземе.

В колата разправих на татко за всичко, каквото бяхме правили, и за всички играчки на Жофроа. Татко ме слушаше и дума не обелваше.

Вечерта видяхме да спира пред къщи голямата лъскава кола на таткото на Жофроа. Таткото на Жофроа изглеждаше угрижен, поговори си с моя татко. Попита го дали може да му продаде колата, дето е на тавана, понеже Жофроа поискал да му направи същата, само че той не знаел как. Тогава татко му каза, че не може да му продаде колата, че много държи на нея, затова пък е навит да го научи как да си направи същата. Таткото на Жофроа си тръгна доволен и щастлив, на два пъти благодари и рече, че щял да се върне на другия ден, та да се научи.

Татко и той беше доволен и щастлив. Когато таткото на Жофроа си тръгна, моят татко се заразхожда напред-назад с изпъчени гърди, милваше ме по главата и хихикаше:

— Хи-хи! Хи-хи!

Извинителни бележки

Нещо адски практично в училище са извинителните бележки. Извинителните бележки са писма или визитни картички, които ви дава баща ви и върху които пише на учителката, за да я помоли да не ви наказва, задето сте закъснели или не сте си научили уроците. Гадното е, че извинителната бележка трябва да бъде подписана от баща ви, а също така да има и дата, за да не може да послужи за друг ден. Учителката не обича много-много извинителните бележки и трябва да се внимава, понеже може да станат разправии, като оня път, когато Клотер донесе напечатана на машина извинителна бележка. И учителката взе, че позна правописните грешки на Клотер и го изпрати при директора, който искаше да изключи Клотер, но за жалост беше само временно отстранен и баща му за утеха му купи жестока пожарна кола с работеща сирена.