Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 60

И досега понякога искаше да го успокоят, че наистина става дума за преувеличение, дори и да беше деветдесет процента сигурен в това. Ливи, която по-добре от всеки друг знаеше тревогата, която неточният език можеше да причини на брат й, побърза да стане и да отиде при него. Прегърна го и опря брадичка на рамото му. Тай се облегна на нея с полупритворени очи. Тай обичаше физическите прояви на привързаност, когато беше в настроение, стига да не беше нещо прекалено - харесваше да разрошват косата му или да го потупват или почесват по гърба. Понякога Ема си мислеше, че й напомня мъничко за Чърч, техния котарак, когато искаше да го почешат зад ушите.

Лумна пламък. Кристина бе станала и бе запалила осветлението. Ярка светлина изпълни стаята тъкмо когато Джулиън се върна и се огледа наоколо; очевидно отново си бе възвърнал хладнокръвието.

- Стана късно. Време е за лягане. Особено за теб, Тави.

- Мразя да си лягам - каза Тави, който седеше в скута на Малкълм и си играеше с някаква играчка, която бе получил от магьосника; беше квадратна, лилава и хвърляше ярки искри.

- Това е духът на революцията - отвърна Джулиън. - Малкълм, благодаря ти. Сигурен съм, че скоро отново ще се нуждаем от помощта ти.

Малкълм остави нежно Тави встрани и се изправи, отръсквайки трохите пица от изпомачканите си дрехи. Взе сакото си и излезе в коридора, следван от Ема и Джулиън.

- Е, знаете къде да ме намерите - каза и си закопча сакото. - Възнамерявах утре да говоря с Даяна за...

- Даяна не бива да научи - прекъсна го Ема и той я погледна озадачено.

- Не бива да научи за какво?

- За разследването ни - изпревари Джулиън Ема. - Тя не иска да се намесваме. Казва, че е опасно.

Малкълм придоби недоволно изражение.

- Можеше да го споменете по-рано. Не обичам да пазя тайни от нея.

- Извинявай - каза Джулиън. Лицето му беше спокойно, мъничко извинително. Както винаги, Ема бе едновременно впечатлена и мъничко уплашена от умението му да лъже. Когато поискаше, Джулиън можеше да бъде отличен лъжец; по лицето му не пробягваше дори сянка от истинските му чувства. - Така или иначе, не можем да стигнем много по-далеч без помощта на Клейва или Мълчаливите братя.

- Е, добре. - Малкълм ги изгледа изпитателно и Ема направи всичко по силите си да си надене безизразната маска на Джулиън. - Стига утре да кажете на Даяна за това. - Той напъха ръце в джобовете си, светлината се отразяваше от безцветната му коса. - Има нещо, което не успях да ви кажа. Знаците около тялото, което Ема е открила, не са от магия за защита.