Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 58

Внезапно на Ема й се прииска да си поговори с нея, да я попита какво би означавало това. Саймън бе най-добрият приятел на Клеъри през целия й живот, досущ както Джулс бе нейният. След това, когато Саймън бе превърнат в ловец на сенки, двамата бяха станали парабатай. Какво се бе променило, запита се Ема. Какво бе усещането да преминеш от най-добър приятел към парабатай, без цял живот да си знаел, че ще го направиш. Каква бе разликата?

И защо самата тя не знаеше отговора на този въпрос?

Когато се върна в стаята с компютъра, завари Малкълм до бюрото, а виолетовите му очи пламтяха.

- Виждате ли, изобщо не е защитен кръг - тъкмо казваше той, но млъкна, когато Ема прекрачи прага. - Пица!

- Не може да е пица - възрази Тай, взирайки се объркано в монитора. Дългите му пръсти почти бяха разплели топката от телове; когато свършеше, отново щеше да ги оплете и да започне отначало.

- Добре, достатъчно - намеси се Джулиън. - Ще си вземем почивка от убийства и профили, за да вечеряме. - Пое кутиите от Ема, отправяйки й благодарен поглед, и ги сложи на малката масичка. - Не ме е грижа за какво искате да разговаряте, стига само да не включва убийства и кръв. Каквато и да било кръв.

- Ама това е вампирска пица - изтъкна Ливи.

- Без значение - отсече Джулиън. - На дивана. Сега.

- Може ли да си пуснем някой филм? - Малкълм прозвуча почти като Тави.

- Може да си пуснем филм - отвърна Джулиън. - А сега, Малкълм, изобщо не ме интересува дали си върховният магьосник на Лос Анджелис, или не. Донеси си задника тук.

* * *

Вампирската пица се оказа учудващо вкусна. Ема много бързо реши, че изобщо не я интересува какво има в соса. Миши глави, задушени човешки части, все едно. Лицата беше страхотна. Имаше хрупкава коричка и точно толкова прясна моцарела, колкото бе необходимо. Тя облиза сиренето от пръстите си и направи физиономия на Джулс, който имаше отлични маниери на хранене.

Филмът бе доста по-объркващ. Очевидно бе за мъж, който държеше книжарница и бе влюбен в някаква известна жена, само че Ема не познаваше никой от двамата и не бе сигурна дали би трябвало. Кристина гледаше с разширени от учудване очи, Тай си сложи слушалките и затвори очи, а Дру и Ливи, седнали от двете страни на Малкълм, го потупваха нежно, докато той плачеше.

- Любовта е прекрасно нещо - заяви той, когато мъжът на екрана се втурна в трафика.

- Това не е любов. - Джулиън се облегна в дивана. Примигващата светлина от екрана играеше върху кожата му, придавайки й непознат вид, добавяйки петънца от мрак върху гладките бледи места и осветявайки сенките под скулите и в ямичката на шията му. - Това са филми.

- Дойдох в Лос Анджелис, за да върна любовта - каза Малкълм с печални тъмновиолетови очи. - Във всички велики филми се разказва за любов. Изгубена, намерена, унищожена, възвърната, купена, продадена, издъхваща и раждаща се любов. Обичам филмите, ала те забравиха какво е важно. Експлозии, ефекти - не това беше важно, когато за първи път дойдох тук. Да осветиш цигарения дим така, че той да заприлича на небесен огън, а жените - на ангели, ето какво имаше значение тогава. - Малкълм въздъхна. - Дойдох, за да въздигна истинската любов от мъртвите.