Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 53

- Снощи ми спомена, че не се чувства много добре - заяви той. - Обичайните болежки. То е хронично. Липса на енергия.

- Ако знаех, можех да потърся нещо на Пазара на сенките - каза Ема и като приседна на най-долното стъпало, протегна дългите си крака.

- Лют пипер и драконова кръв. - Малкълм извади една стъкленица от джоба си и я подаде на Джулиън. - Би трябвало веднага да го съживи.

- Това би съживило и мъртвите - подхвърли Ема.

- Некромантията е незаконна, Ема Карстерс - скастри я Малкълм.

- Тя само се шегуваше. - Джулиън прибра стъкленицата в джоба си, приковал поглед в Малкълм, молейки го безмълвно да не каже нищо повече.

- Кога успя да съобщиш на Малкълм, че чичо ти не се чувства добре, Джулс? Когато те видях снощи, ти не каза нищо -попита Ема и Джулиън се зарадва, че е с гръб към нея - сигурен бе, че е пребледнял.

- Вампирска пица - обяви Малкълм.

- Какво? - не разбра Ема.

- Найтшейд отвори италианско заведение на „Крос Крийк Роуд" - обясни Малкълм. - Най-страхотната пица в радиус от мили и освен това правят доставки по домовете.

- Не се ли притесняваш какво има в соса? - попита Ема, чевидно отклонена от темата. - 0! - Тя вдигна ръка към стата си. - Добре, че се сетих. Малкълм, чудех се дали би искал да хвърлиш едно око на нещо.

- Брадавица ли е? Мога да я излекувам, но няма да е евтино.

- Защо всички винаги си мислят, че е брадавица? - Ема извади телефона си и след няколко секунди вече му показваше снимките на тялото, което бе открила край бар „Саркофаг". - Виждаш ли белите знаци тук и тук? - посочи тя. -Приличат на графити, но нарисувани не с боя, а с тебешир или нещо такова...

- Първо, ама че гадост - каза Малкълм. - Моля те, недей да ми показваш снимки на трупове без предупреждение. - Той погледна по-отблизо. - И второ, това ми прилича на останките от церемониален кръг. Някой е нарисувал защитен обръч на земята. Може би за да се предпази, докато прави каквато и да е била отвратителната магия, убила този човек.

- Бил е изгорен - поясни Ема. - И удавен, струва ми се. Или поне дрехите му бяха мокри и миришеше на солена вода.

Беше се намръщила, очите й бяха потъмнели. Може би бе заради спомена за тялото или пък мисълта за океана. Тя живееше до него, всеки ден тичаше по брега му, ала Джулиън знаеше колко я плаши. Можеше да се насили да влезе в него, макар да й се гадеше и да трепереше, но Джулиън мразеше да я гледа как го прави, мразеше да вижда своята силна Ема, разкъсвана от ужас пред нещо толкова първично и безименно, че и самата тя не можеше да си го обясни.

От това го обземаше желание да убива, да унищожава, само и само тя да бъде в безопасност. Въпреки че Ема и сама можеше да се грижи за своята безопасност. Въпреки че бе най-храбрият човек, когото Джулиън познаваше.

Той се върна към настоящето.

- Изпрати ми снимките - тъкмо казваше Малкълм. - Ще ги разгледам по-внимателно и ще ти кажа какво съм открил.

- Хей! - Ливи, която междувременно бе сменила тренировъчното си облекло, се появи на най-горното стъпало. - Тай откри нещо. За убийствата.