Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 51

Лицето на Ливи помръкна.

- Все още отказва. Това е единственото, за което някога сме били на различно мнение.

- Съжалявам.

Ема знаеше колко много Ливи иска тя и нейният близнак да станат парабатаи. Парабатайска връзка между братя и сестри не се срещаше често, но не бе нещо нечувано. Категоричният отказ на Тай обаче бе учудващ. Той рядко отказваше каквото и да било на Ливи, ала в този случай беше непреклонен.

Първият нож на Кристина улучи в целта - точно в ръба на вътрешния кръг. Ема нададе одобрителен вик.

- Харесвам я - продължи Ливи, все така шепнешком.

- Радвам се - отвърна Ема. - Аз също я харесвам.

- И смятам, че Съвършения Диего може би е разбил сърцето й.

- Направил е нещо - съгласи се Ема предпазливо. - Това поне е ясно.

- Така че според мен трябва да я съберем с Джулиън.

Ема замалко да събори стойката.

- Какво?

Ливи сви рамене.

- Хубава е, изглежда наистина мила и ще живее с нас. А Джулиън никога не е имал приятелка... ясно ти е защо. - Ема я зяпна, главата й бучеше. - Искам да кажа, ние сме виновни - аз и Тай, и Дру, и Тави. Ако отглеждаш четири деца, не ти остава много време да ходиш по срещи. Така че след като ние един вид го лишихме от възможността да си има гадже...

- Искаш да ги съберем - глухо каза Ема. - То не става така, Ливи. Двамата трябва да се харесат...

- Според мен биха могли - не отстъпваше Ливи. - Стига да им дадем възможност. Какво ще кажеш?

Синьо-зелените й очи, така прилични на тези на Джулиън, грееха палаво. Ема отвори уста, за да каже нещо, и тя не знаеше какво, тъкмо когато Кристина запрати и втория нож. Той се заби в стената с такава сила, че дървото като че ли се пропука.

- Страхотно! - плесна Ливи и хвърли тържествуващ поглед на Ема, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли, съвършена е". След това си погледна часовника. - Окей, трябва да вървя да помогна на Тай. Повикайте ме, ако се случи нещо вълнуващо.

Ема кимна, все още мъничко зашеметена, докато Ливи изтича да върне оръжията си на мястото и се отправи към библиотеката. Замалко да изскочи от кожата си, когато досами рамото й се разнесе глас. Кристина се бе приближила зад нея с разтревожен вид.

- За какво говорихте? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Ема отвори уста, за да каже нещо, но така и не откри какво щеше да е то, защото в този миг откъм долния етаж се надигна врява. Някой заблъска по входната врата, а после се чу шум от тичащи крака.

Ема грабна Кортана и изхвърча от стаята.

* * *

Блъскането по вратата на Института огласи цялата сграда.

- Идвам! - провикна се Джулиън, закопчавайки суетшърта, докато тичаше към вратата.

Почти се радваше, че се бе появил някой. Тай и Ливи го бяха изгонили от компютърната стая с обяснението, че им пречи да се съсредоточат с непрестанното си крачене напред-назад, и той толкова се бе отегчил, че бе започнал да обмисля дали да не отиде да види как е Артър, което със сигурност щеше да му развали настроението до края на деня.